изневярата, мисля аз, е предателство. предателството е нещо, което ти извършваш първо срещу себе си, а след това срещу някой около тебе. всеки път, например, се удивлявам, когато някой започне да сипе хули срещу "бившата" си или "бившия" си. чакай бе човече, нали сам си го беше избрал? нали той (или тя) беше най-добрия, най-умния, най-красивия, чаровен, обаятелен и изобщо - незаменим във всичко? е, често хората се разминават. обаянието и вечерите на свещи оттичат и остават топчетата мръсни чорапи под леглото. но това надали е причина да се седне и да се плюят змии и гущери връз главата на оня, който до вчера ти е бил най-скъп.защото по този начин човек предава и изневерява първо на себе си. може би съм твърде горделива. но никога не допускам това. освен другото - нечистоплътно е някак. изневярата е нечистоплътна. защото - ако обичаш някого или нещо, но друго те заплени изведнъж и ти отиваш да го пообичаш тайно и за малко, а после се връщаш - чистоплътно ли е това? друг е въпросът, ако поемеш своята отговорност за взетото от теб решение и кажеш сбогом завинаги, моят път е различен. тъжното е, че мнозина не могат да правят това. страхувайки се от самотата бягат за малко, но си оставят вратичка, през която да се върнат. а пред нея - кални стъпки...