Та както си и очаквах, мненията ЗА и ПРОТИВ се разделиха почти поравно ... Към liato-to: а какво точно те накара така драстично да се пре-образиш? Какво превърна слона в пантера-змия?-)) Към Арчи:" ...а не намирате ли, че все пак тези сериозни промени са станали в резултат на някакви постепенни натрупвания?..." Диалектика значи малко, а?-)) Количеството -> ново качество. " ...аз лично не вярвам във `Коренната промяна` като вид вътрешна революция, защото средата там, в душата ни е хомогенна и се противопоставя /или е в хармония/ на външните фактори, те могат да водят до натрупвания, но не и до кардинални промени..." Падаш си еволюционист и отричаш да има такова нещо като прозрение, просветление, some kind of inside insight.... Добре де, и наистина ли при теб промените са ставали толкова плавно и някак така , следвайки сякаш естествената предразположеност на душата ти? Не си имал резки падения, отчаяния? Или и да си имал, не те са те променяли... или не така изведнъж (мярката за това изведнъж е отново чисто субективна, нали)? По въпроса дали "средата там, в душата ни е хомогенна и се противопоставя /или е в хармония/ на външните фактори" мога да кажа, че това е само едно от двете основни течения относно разбирането за нейната природа (на душата де). При нея всичко клони около термина Хомеостазис (равновесие, хармония). Другото схващане гравитира около термина Организмичност - онтологична, изначално вродена неравновесност, която те/ни кара да действаш/ме, нещо което ни човърка и не ни дава покой, и то е точно в природата на душата ни. А колкото по-голямо е това вълнуване, това неудовлетворение - толкова по-вероятна, а и възможна става промяната, толково по-радикална. Промяната, разгледана в позитивна светлина, се вижда като Развитие. Такива работи разни.... аз изглежда съм привърженик на второто обяснение. Само така, отбелязвам, че въпреки телминологията на Фройд (например insight или drive - един от преводите му е и инстинкт) той си е типичен представител на хомеостатичното разбиране за човешката природа. Към `soft, a донякъде и към karry : " uchudvaneto.....bolkata....gneva... primirenieto....zabravata...." - точно това ли е последователността? И има ли такова нещо като забрава за болката? Изобщо, при теб това е нещо ключово май? На друго място и по друг повод беше казал "....забвение" ....доколкото поне си спомням. "... vtoria put beshe bez vunshni prichini....vsichko beshe v men....moje bi usetih chastica ot poniatieto svoboda na duha....i silata koiato dariava na tezi koito sa se usetili:))) " - признавам, звучи добре, но не съм сигурен, че го разбирам. Свобода на духа, казваш. Сещам се за Кант, май беше. Той различава душа от дух... но аз май не мога. Май и затова нямам вътрешното усещане, че те разбирам :о((( Както и да е....Първият път прилича на болка от любов, за втория път - болката за умиране (по Киркегор)??? ;o)) Много ще съм ви благодарен, ако пак задоволите любопитството ми Благодарности на Jiro, Емануела и Борислав ... ето - получава се така, че като в общи линии сте съгласни с мен, аз нямам въпроси и не Ви коментирам .... малко неизгодна за вас ситуация, май ;o)) Чао