Чували сте и сте чели много такива неща .... клишета от рода на "...и тогава, този сблъсък в непробиваемата стена на човешката глупост и злоба завинаги промени хода на неговия живот ..." или "... след тази война, през която всички огледала отразяваха само едно - различните лица на всеядната смърт, той вече беше станал друг човек" или "... любовта опустоши душата му, която така и не намери утеха, а това, което остана беше само кратковременната забрава в перверзната наслада да кара другите да страдат....".... давам Ви само три шаблонни отрязъчета... Незнам защо ми се струва, че най-честата детерминанта за промяна е болката, страданието, нещастието в целия спектър на неизчерпаемото му разнообразие... Опитвам се да мисля позитивно, но не ми се отдава... Опитайте се да ме разубедите! Но и не забравяйте, че въобще не съм сигурен в съществуването на такова нещо като "коренна промяна" на живота. Промяна - разбирана в смисъл на вътрешно преживяване за промененост, не като репер-етикет, който впоследствие биографите лепват... мислейки си , че така обясняват нещо. Ами това е май ... зададено по-накратко ;o))