Ама аз не лъжа, че не ми се говори на тази тема. Страшно ми се иска, както винаги, да я избегна. И знам, че правя грешка, но все пак ще я направя... Дори и на мен, още преди да съм започнала, ми звучи глупаво да обяснявам на някого с поучителен тон, че светът (за щастие) не е чернобял. Още по-безумно ми изглежда да доказвам липсата на връзка между нежеланието да се убива и харесването на положението. Или пък не-непременно-не-съвместимостта на отвращението от безсмислената жестокост и състраданието към себеподобните. Направо ми е неудобно да заявя, че не желая да гледам на себе си като на участник в първична битка за оцеляване между видовете. Изобщо не се изкушавам да споделям собствените си преживелици. Въпреки че болезнено добре знам какво е ваксина против бяс. И, в крайна сметка, какво остава? Някакво нерационално желание да споделя ужасно подтискащото усещане за срам, което ме преследва. За всичко, което правим в правото си на критерий и коректив. Всъщност, грешката си е грешка... А както беше казал един мой любимец: Опитът не ни пречи да правим грешки, но ни пречи да ги правим с удоволствие...