Сър Кайзер Хер Созе, Нещо долавям засичане на тема 395 и Йосемити... Хм! Сериозно се правиш на анонимен. Заслужаваш сериозен отговор, значи. Първо, градче с 395 човека прекосихме. Забравих му името. Чисто съвпадение е, че 395 е и номерът на шосето. Сега като пиша това си спомням, че май Лий Вининг (Вайнинг, за англетата) е 395 човека. Поне дузина от които пазаруват с купони за храна от обществени подаяния. (Гледах в касиерските чекмеджета, да... Аз си падам по тези неща.) Та не се дърпай за цифрите 395! Второ, Йосемити от както го помня си е, такова, магистрала. Шосе 120 минаваше точно пред къщата ни, в Ескалон. Шосето влизаше в селцето (пардон, сити-то, от 3250 човека, 1970-и някоя), ставаше на улица "Джаксон", и на излизане от Ескалон пак ставаше на шосе 120, към Оукдейл. Там пак подлежеше на преименуване, и т.н., към Йосемити. Евентуално, 120 пресича Йосемити и удря 395, леко на юг от Лий Вининг (с неговите днешни 395 човека). Сега, Ескалон имаше един единствен светофар. Да, на улица "Джаксон", край жп-пресечката. И то не пълен светофар, а мигащ само жълто. Ле-е-кичко да напомня на фучащите върволици от коли и рейсове, устремили се към Йосемити, че барем прекосяват населено място... Не че колите и рейсовете забелязваха. Та мисълта ми беше, че ние не смеехме да паркираме колите ни в гаража на нашата собствена къща! Едва ги вкарвахме; от зад току някой връхлетял да ни блъсне, до като си влизаме в двора. И после не можехме да ги изкараме! Нашият съсед, пенсиониран бивш шериф (Гонзалес; да, и характерите ми по разказите не са измислени - в ехо от заядките ти по горните 395!), беше обърнал двора на неговата къща в камионна база. (Имаше цистерни за мляко, дизелови; цял Ескалон чуваше как от 2 всяка сутрин им загряваше моторите...) Но на него не му пукаше; той викваше някой от полицията (до нашия и неговия заден двор). Примерно, изправи се на задната си ограда и изкрещи, къде 4 сутринта, към дежурния полицай: "Йо, мой човек, затваряй пътя че да си мръдна камионите!" И готово. В 4 сутринта значи. И шосето (улица "Джаксон", де) стане на паркинг! Ние не можехме да ползваме същите полицейски услуги, та евентуално се изместихме. Но се бяхме запалили по въпроса. Та след като се сближихме с португалците, и станахме гъсти със семейство Фоча (тя учителка, той богат фермер и член на кметската тройка) - изръчкахме още два светофара. Обаче истински. Със жълто, и червено, и зелено. Един на "Джаксон". Вторият го сложиха на "Главната" улица, вливаща се в "Джаксон". Значи, тези автомобилни навалици, Сър Кайзер Нер Созе, се случваха преди 20-и-нещо години. Още тогава Йосемити заприличваше на паркинг всеки седмокрай... Сега нещо се опитват да контролират потока на коли и рейсове... Мечки нещо нападат паркираните леки коли. (Това е вярно. Умни мечки, бе. Американски! Както се възхищаваше един тамошен лесничей от умението на мечка за средно 30 секунди да изкърти вратата на лека кола, да влезе в купето, да изкърти задната седалка, да влезе в багажника, да изтършува всички хранителни стоки от него, и да излезе нахранена и доволна...) Та такива работи с Йосемити. Витоша май е девствен лес, в сравнение с Йосемити. Но поне можем да се хвалим с уменията на американските мечки. Да, такива чудеса няма в България. Нито във Враца. Даже няма и в Македония. Вееш знамето и пееш, нали така! Да си жив и здрав! И недей да ми цепиш числа и разни 395. Не подобава. Нито на теб, нито на мен.