О, знам! Но това няма нищо общо с факта, че най-вероятно животът - изобщо, и в частност моя - да няма абсолютно никакъв обективен смисъл! Още когато бях на 12-13 години стигнах до този извод и до сега не съм успял да се разубедя! Не че не съм опитвал... Но каквото и да си кажеш или да ти кажат, винаги излиза простичкия въпрос: "Е и така да е, И КАКВО ОТ ТОВА?". Какво от това, че детето ти ще порастне и изучи; какво от това, че ще постигна нещо ЗНАЧИМО; какво от това, че ще купонясваш всеки ден; и какво от това, и какво от това... Но пък от друга старна е твърде възможно просто отговорът на този въпрос да е еднакъв с отговора например на този: "А къде точно свършва вселената и какво има след това?". Не мога да се стърпя и ще цитирам какво Шекспир е писал по въпроса за живота: ------------------------------------------ To-morrow, and to-morrow, and to-morrow, Creeps in this petty pace from day to dayTo the last syllable of recorded time, And all our yesterdays have lighted fools The way to dusty death. Out, out, brief candle! Life 's but a walking shadow, a poor player That struts and frets his hour upon the stage And then is heard no more: it is a taleTold by an idiot, full of sound and fury, Signifying nothing. ------------------------------ "МАКБЕТ" --- (Sorry, нямам под ръка превода на Валери Петров - моят ще е сkръбно слаб..,) Иронично, но според мен най-добрия съветник по въпросите за смисъла на живота е Смъртта. Погледни през рамо - ето я там! И ти казва "О-о-о, драги ми еди-кой-си? Как е? Днес какво ще правиш? Хе-хе,...че може и да ти е за последно...". Но ПО-ВАЖНОТО всъщност е, че МОЖЕ И ДА НЕ Е! (Или поне толкова важно.) Както със ВСЯКО нещо решението е в баланса - нито да купонясваш всеки ден все едно ти е за последно, нито пък да живееш винаги в УТРЕ-то.. Та така - горко на този който, като се обърне през рамо не вижда най-добрата си съветница... И не проумява защо тя е там, и до колко трябва да се вслушва в съветите й... О, ама разбира се! АБСОЛЮТНО съм убеден, че всъщност МОЖЕ да съм ИЗКЛЮЧИТЕЛНО заблуден... Е, и така да е. КАКВО ОТ ТОВА! ;-) П.П. За съжаление трябва да попривършвам - обикновено денем избягвам да идвам насам. Днес просто един дървен философ ми излази по нервите в "КИНО" и реших да се поотпусна с нещо по-така... Но с удоволствие съм готов да продължим обсъжданията по всички тия въпроси без еднозначен отговор - за живота, прераждането, бог/висшия разум, религияата, кармата, и т.н.