през които се случиха няколко неща. първо, пред очите им се появиха две странни фигури, обвити в кълбета дим. второ, сър ричард глътна езика си и започна убедително да се гърчи на пода. трето, гари изтина с още 0,2 градуса целзий. едната от фигурите каза: - кой смее да изрича името ми? аз съм Силата! другата фигура, макар, че нямаше такова нещо като очи, някак си успя да я изгледа с отвръщение, и добави: - и кво от това, аз пък съм Истината! старецът гледаше с оценка 12 по десетобалната скала на глупостта. - ъъъъъ, извинете, така и така сте тука, какъв е отговорът на въпроса ми тогава. не че ме вълнува, но от чисто любопиство все пак... този път и двете фигури се обърнаха към него. заговориха почти едновременно: - отговорът е, че ти губиш играта! те вдигнаха нещото, което заменяше ръцете им, нагоре и над главите им започнаха да се струпват искри. събитията се развиха доста бързо. ярка светлина блясна и ослепи всички за миг, после ужасен гръм разтърси земята, когато мълнията изпари около 2 кубични метра от каменния под на мястото на стареца. и почти никой не забеляза, че старецът се беше шмугнал с отчайваща скорост в близкия коридор. почти никой....