Има! Скуката. Скуката като следствие от самотата. Неспособността да запълниш поне отчасти празнотата без чужда помощ. Неумението да си си самодостатъчен поне за малко. Поне отчасти. Хей, милост, не се нахвърляйте върху мен, топлокръвни. Не говоря за тотален солипсизъм. Просто самотата не е толкова самотна ако намериш общ език със себе си. Тя може дори да е красива. Тъжно красива.