|
Тема |
Дупл: Отг: Отг.vladoo и другите [re: loneliness] |
|
Автор |
Fiona () |
|
Публикувано | 25.07.99 20:13 |
|
|
Ами Vladoo, отегчението и отчаянието все пак са временни...както и самотата...Те са преодолими препятствия и винаги в един момент от живота на човек удоволетворението взема връх над тях, дори и само за миг.
Но кажете ми, ако човек не е здрав и прав, то животът му ще е безкраен низ от нещастия, породени от това и тогава няма ли освен безумно самотен, отегчен и отчаян, той да е МЪРТЪВ за живота и за радостите в него и като ЕДИНСТВЕНА надежда и спасение да чака Смъртта?
А докато човек е здрав, изборът е негов и би могъл да избегне самотата, отегчението, отчаянието...
Изборът за това как да живееш е в ТВОИ ръце, а не в нечии. Нужни са само малко повече смелост и въображение, за да промениш живота си.
Имам познат, който в най-хубавите си години е станал инвалид и мисля, че болка като тази да живееш живота си, зависим от всички други, но не и от себе си и всеки един ден да не се различава с нищо от предишния, както и от следващия...не знам, преценете сами.
|
| |
|
|
|