На този свят всеки търси щастието си по свой начин. И го разбира по свой начин. За колегата, който е единствен да говори за проституцията от положение на потребител: да, това му е било дузпата - служебно, кариерно, и т.н. Не защото аз съм "строг". А защото в американските по-установени корпораций, с тясни връзки с правителството и с военните, има писани и неписани протоколи за поведение. На службата. И извън нея. Няма да влизам в подробности по тези протоколи. Или "стандарти на поведение". Но те биват прилагани, по разни начини. Въпросният колега излиза извън протокола. И - по пародия на българския афоризъм, "зацепиш ли се от колектива, колективът ще ти го нацепи". В случая "протокол" заменя "колектив". По отношение на идеала за външен облик на устойчив, надежден, разумен, културен, образован американец, САЩ е доста пуританска страна. Все още. Говоря за външен облик. Не за действителност. Но когато се касае за обществен контрол върху разнородна, не-хомогенна страна, идеалите за външен облик на поведение стават много важно обединително средство. И това средство бива прокарвано - и поддържано - доста стриктно. Сега, тези протоколи не биват прилагани към президента, примерно. Но това е може би заради реализацията, че човек даже преструвал се на придържане към протоколите за поведение е прекалено морален за да бъде успешен политик... Да си жива и здрава! И спокойна!