Напълно съм съгласна с мнението, че личността е "пакет" от качества, които харесваме. И наистина, дори ми се струва, че неща като образование, възпитание, сходни интереси и обща среда, са по-важни дори и от характера. За себе си мисля, че , колкото и добър и привлекателен да е някой мъж, ако е необразован или го чувствам по-ниско от себе си в социално отношение, не бих го харесала. Но, трябва да призная, че ми се е случвало да хлътвам по човек, който е много готин и секси, с пълното съзнание, че по характер е неподходящ за мен. Но и той дори беше образован и беше от адекватна на моята социална среда. Иначе, според мен, статията е много глупава. Първо имате ли представа, какво значи 65 см ханш /стига да не е грешка при набирането/ - та дори и Наоми Кембъл има поне 88 см. Второ не съм съгласна, че моделът на красота, както за жените, така и за мъжете е общ. Смятам, че той се налага от модата и по-специално от индустрията. В момента хомосексуалистите - дизайнери, които доминират, налагат образа на жената - момче - с тесен ханш, малки гърди, плоска и без оформена талия. Смятам, че, ако има общ модел за женска или мъжка красота, то той е вроден и очертан от инстинкта за продължаване на рода. Т.е. търсиш подходящ индивид от противоположния пол, който да може да ти направи хубави деца или пък да износи и роди хубави деца. А и още нещо - от наблюдения знам, че лицето е по-важно от фигурата. Ако някой има хубаво лице и не до там красива фигура е по-харесван, отколкото някой грозник или грозница със съвършени пропорции. Бре! Написах цял ферман! Дано не ви е домързяло да го четете!