...в този миг потичат пороища сълзи от очите на `изгряващата звезда`в синьо, в нестройния хор се включват още няколко нимфи, русалки, морски феи, една огромна медуза и няколко морски кончета ...Самият Дейвид Хаселкоф, нает да спасява нежните души наоколо, добавя един ред сополи, а Памела, изпаднала в бурни ридания се хвърля на врата му...В гърдите и клокочи умраза и отвращение / а според някои имало спукана мембрана/ от отвратителния и самодоволен адвокат. "Къде остава Изкуството.."-с гневен и мъжествен глас извиква Дейвид (?!) "..с главно И?" Тук Памела забелязва, че рони сълзи на неправилното рамо и се хвърля в прегръдките на продуцента, който започва трескаво да я успокоява..."Може би ще измислим нещо...Големите пари не винаги означават липса на Изкуство...Я си спомнете Титаник..." (Еееей, къв пример даде тоя човек...) Във въздуха витае усещането, как лека-полека везните натежават в полза на Истинското Изкуство...А и голяма част от хонорарите на звездите вече са договорени, предплатени, и е естествено те да изиграят ролите си /похотливо си мисли продуцента/. В този момент се намесва операторът, който поради снощна запивка не е разбрал, че снимките все още не са започнали. Ега ти нещастника!- През цялото време камерата се е въртяла и е филмирала тези мили сценки. Младите режисьорчета, стоящи в страни изведнъж изпадат в бурна радост и предлагат материалът, автентично обработен и разкрасен, да се използва за рекламата на бъдещия филм. Каква по-голяма победа на Изкуството? В този момент Режисьорът махва с ръка и заповядва всички да заемат местата си. "Клапааа! Първи дубъл!" ....