Извинявайте, че пак ще ви досадя със стара тема, но скоро попаднах на много интересно четиво, където намерих доста показателен пример относно отношението на някои мъже към въпроса за смяната на фамилията при брак. Цитирам: "...Но още по-дълбоко от чувството за собственост е вложена в човешката личност името; личността изпитва към своето име наистина най-съкровени чувства. И тук фактите говорят така красноречиво, че трябва само да се удивляваме, задето езикът на тези факти е толкова малко разбираем за хората. Жената не е свързана с никакви връзки със своето име. Като доказателство за това може да ни служи фактът, че тя без всякакво съжаление, по най-лекомислен начин се отказва от своето име и приема името на мъжа, с който встъпва в брак. Тя даже изисква от своя любовник ново име за себе си с такава настойчивост, с каквато го очаква от мъжа си, увлечена от новостта на това име. Името - това е символ на индивидуалност..... Жената е същество, което в своята основа е безименно и затова тя, съобразно своята идея е лишена от индивидуалност..." Цитатът е от книгата "Пол и характер" на Ото Вайнингер, изд. 1991г., София, стр. 75. В нея може да се насладите на безкраен низ от подобни изказвания, така че - който се е заинтригувал - приятно четене!