Униформата налага уважение към учебните учреждения. Тя напомня, че в образованието основният фактор е личността на място - а не факторите зад личността. Тя кара децата да виждат човешкото изпод униформата - и да зачитат в хората и тяхните различия независимо от одеждите на часа. Униформата също напомня на учениците защо те са задължени да носят униформа, но тяхните учители не са. Именно, защото учениците са под учителите, в образователен и обществен смисъл. В САЩ хората, които могат да си позволят, плащат децата им да се образоват в частни училища - в които ученическите униформи са основно правило. Това не е от желание за снобско различие. Примерно, когато обществените училища са налагали униформи, малцина родители са плащали за частни училища без униформи. Впрочем, частните училища даже тогава са налагали униформи, но "по-естетични" - и по-скъпи. Покрай модните занимания на съпругата ми съм чел стандарти по облекло (униформа) на американски гимназий от 1950-те. Показвани бяха не само правилното облекло (униформа), но и строго-забраненото. Примерно говнарките (дънки, от английското жаргонно съкращение "dungy" на "dungarees", производно от корена "dung", или говна; сиреч селско-стопанско облекло. Точно както българската дума говнарки, за облекло със същата служба). (Моят интерес беше в технологичното ниво на дънките от това време, като влакна/плат, изработка, и добавки като ципове и подобни, спрямо говнарките от ранните 1800.) Та обратно към униформите: има ли нужда? Да! Тук в САЩ хипарските течения вече отмират (от горните описания става ясно защо дънките биват възприети от хипитата като символ на възставане срещу обществените норми), и липсата на униформи е една от последните хипарски реликви все още около нас. Не учудващо, родителски движения към въвеждане на училищни униформи стават все по-силни, и даже в някои обществени училища вече има въведени униформи. Интересното е, че желанието за униформи е един от малкото въпроси по които американците не са разделени на (обичайните) враждуващи расови, етнически, и религиозни групи! Това е моето скромно мнение. Основано на моя личен опит в България, Танзания, и САЩ. Сега започвам да чета другите реплики; ще ми бъдат интересни.