Здравей dino, Доста неща ми минаха през главата докато четях мнението ти...наистина доста, най-различни и доста назад във времето разпростиращи се. Не съм много съгласен със Арчи - проблема ти наистина може да стане и за психолог (не мисля че и за сексолог), но сега за сега, положението ти ми се струва не чак толкова опасно (при положение че доколкото разбрах си на около 22, нали). Ето, аз например, за първи път "бях с жена" (това е разбира се евфемизъм ,нали се досещаш :-) малко преди да навърша 21 (съвсем като по благоприличните американски стандарти за пълнолетие). Повечето мои познати (мъже), доколкото знам - дори и по-късно. И това, че не са прибегнали за "първия" път до платени услуги го намирам за по-скоро положително отколкото за белег на старомоден консерватизъм или обикновена "задръстеност". Така, че не се отчайвай - не възрастта е най-важното (макар, че вярно , не се осланяй прекалено и на това). Дали наистина си интелигентен и красив не е чак толкова важно (едно че е трудно да се провери, друго,че това е доста относително) в решаването на проблема ти. Може и да има нещо вярно, че умните мъже( и пак повтарям, това е доста трудно установимо и доста широко като значения понятие) по-трудно си намират жениq а и като ги намерят те не са измежду най-красивите. Проблема обаче не е в жените , а в самите подвъпросни мъже - в техните високи, а много често и идеалистични и неадекватни критерии при избора им. Помисли си още веднъж какво точно търсиш и без кое наистина неможеш? И най-важното - продължавай да търсиш, с настървение дори - по-добре да станеш смешен в собствените си очи отколкото да се самосъжаляваш. По-добре да съжаляваш за нещо което си направил, а не е трябвало, отколкото за куп неща които е трябвало , но си се въздържал да направиш поради........(винаги и за всичко можеш да си измислиш оправдание и обяснение, но от това няма да ти стане по-добре). Като съвет - това за сега... По-конкретно няма смисъл, струва ми се. А за БГ момичетата ми се струва ,че донякъде си прав. Една прекалено голяма част от тях имат излъчването на "курви", но твърде малка част от тях са наистина такива. А защо това амплоа, този вид изглеждане им харесва е вече друг въпрос. Ориенталщината е един от сериозните отговори, но не е единствения. Относно "боклукчийската" западна музика не те разбирам, да не кажа, че и изобщо не си прав. Когато модерността е наистина стил на живот и мироглед, а не само външно подражателство и въпрос на мода - какво лошо има в това. За освободеността в сексуалните отношения (която и на мен не винаги ми се е харесвала) - като всичко модерно тя също е с две страни на медала и ако успееш да я приемеш (тази двустранност) може и да я разбереш и оцениш (може и в обратната последователност ;-). Борбата е точно между ориенталщина (патриархалност) и модерност - трудно е да се задържиш някъде между тях! А и дали си заслужава? С най-добри чувства Jimy C.