В днешно време демократичната форма на управление се определя като най-справедливата и най-ефективната. В първата си част това сигурно е така (като изключим факта, че мнозинството все пак *налага* своето решение на малцинството). Какво можем да кажем обаче за ефективността? Тъй като предполагам много от вас обичат научна фантастика, ще ви предложа следния цитат от "Звездният звяр" на Робърт Хайнлайн с надеждата да не го приемете за твърде отвлечен от действителността: "... нашето общество е в криза още откакто първата ракета е стигнала до Луната. В продължение на три века учени, инженери и изследователи непрекъснато са навлизали в нови области, нови опасности и нови положения. Всеки път на политическите управници се е налагало да носят вода от девет кладенци, за да успокоят духовете - като жонгльори, които подхвърлят повече неща, отколкото могат да хванат. Това е неизбежно. Пък и все пак сме успели да запазим изборната форма на републиканска власт и да упражняваме демократични принципи. Можем да се гордеем с постигнатото. Но демокрацията ни не може да бъде пълна. Според мене нашият дълг е да не допускаме разногласия в обществото, докато то не се приспособи към странния и ужасяващ вселенски свят. Би било приятно да обсъждаме всеки проблем, да гласуваме, а после да отхвърляме дадено предложение, понеже преценката на мнозинството се е оказала погрешна. Но обикновено нещата не стоят толкова просто. Много по-често приличаме на пилоти, чийто космически кораб е в бедствено положение и въпросът е на живот и смърт. Дали пилотът е длъжен да гадае заедно с пътниците, или задачата му е да използва уменията и опита си, за да ги спаси от опасността и да ги заведе у дома?" Хайнлайн говори за общество в нетрадиционна обстановка, но за страна без демократични традиции като нашата всяка обстановка е нетрадиционна. Очевидно не можем да очакваме хора без необходимата подготовка да вземат правилни решения, така че пряката демокрация изглежда не би следвало да се прилага в критични ситуации (става въпрос за вземане на решения чрез референдум или само следвайки общественото мнение). Какво да кажем за представителната демокрация? Чрез изборите политиците полагат изпит пред обществото преди всичко като шоумени, а от тях се очаква да действат като професионалисти в областта на правото, икономиката или международните отношения. Единствената светлина тук е че може би все пак избирателите се спират на ценностите, зад които застават (и отстояват) конкретните партии, което за съжаление не е съвсем вярно (или съвсем не е вярно) у нас. Как мислите: трябва ли да искаме образователен ценз (или тестове за IQ, психическа стабилност и професионални умения), или решението е в някакво разделяне на политиците и професионалистите, които взимат критични решения? Или не сте съгласни с горното? Моля ви да бъдете внимателни ако считате за абсолютно необходимо да дадете примери от реалната българска политика в тази нишка, емоционалните взривове едва ли ще бъдат от полза! Благодаря предварително!