|
Тема |
Самотата е естествено състояние [re: boris] |
|
Автор |
Психо :-) () |
|
Публикувано | 19.03.99 01:03 |
|
|
Предполагам, че всеки усеща самота, когато нещата опират например до доказване на себе си, когато другите не могат да помогнат. Или при всички прекалено лични изживявания, в които няма място за друг. Да, имам предвид също и смъртта.
Не е ли пълна илюзия и самозаблуда идеята, че въобще съществува друго състояние? Дори да оставим настрана солипсизма, мъглявият ежедневен контакт с други съзнания едва ли е способен да разсее самотата. При колко разговора човек говори за значими лично за него неща, без да издига бариери на самозащита, и при това среща пълноценен партньор в лицето на другия? В повечето такива случай илюзорен е именно партньорът. Той най-често е просто добър слушател, което означава че говорещия не получава нищо освен резултата от опита си да формулира ясно нещата. Ако предмета на разговора не е съвсем елементарен, почти нищо не може да се направи тъй като едва ли другият е подготвен да го дискутира. При това много често двамата си мислят, че се разбират, но просто говорят за различни неща.
Самотата е усещане. Начина да не бъдеш самотен е просто да не осъзнаваш, че си сам. Или да свикнеш с това.
|
| |
|
|
|