|
След като забелязах, че има и клуб “Вашето мнение „ в Дира, сърце юнашко не издържа, и реших да споделя своите все още свежи впечатления от двуседмичната ни почивка в Созопол.Понеже приключих с посещението си по родното Черноморие за този си живот, си позволявам да бъда многословна, за което предварително моля да ме извините .
Нашето успешно оцеляване в Paradise View Aparthotel, уютно разположен в китните трънаци на местността Буджака, нейде близо до Созопол, започна някъде към 22 юли и стоически завърши към 5 август тази година. Нито един от ресторантите, които посетихме не успя да ни отрови с храната си /повярвайте, конкуренцията беше огромна и разнообразна / няколко дни имаше незначително разтройство на стомоси в редиците, но със „смекта” по левче пакетчето успяхме да продължим борбата напред.
Основните ни занимания през деня бяха следните:
Първото и особенно важно бе - да се изкъпим под душа така, че да не
наводним "склада за мебели" който нечие развинтено въображение бе определило като "луксозно обзаведен апартамент". Липсата на наклон към канала правеше отичането на водата към него невъзможно.
Второ: закуската си приготвяхме сами, защото в радиус от 5км. / нито в самия апартхотел/ нямаше ресторант, кафене, сладкарница, или традиционна българска баничарница, дори един на две на –три скован навес за палачинки, а само едно магазинче от 3 кв.м зовящо се с гръмкото название „супермаркет”, чийто собственик знаеше около пет английски думи, но те му бяха абсолютно достатъчни да лъже в сметката мъжа ми всеки път, когато отиваше да пазарува от „близкия супермаркет”
Трето: дори и да не ви се вярва-идваше и такъв момент, когато тръгвахме към плажа. Това се случваше преди 12 часа на обяд, макар слънцето да журише раменете, бедрата и главите ни, ние мъчително изминавахме разтоянието от 3,5 км. до плажа.Отиването винаги бе по-неприятно от връщането.Обратният път разделяхме на три почивки.Вярно, че можехме да си наемем кола, но ни бе обяснено още през март, когато направих резервациите, че плажа се намира на „нула километри” от хотела.
Към третия ден от престоя ни в Созопол / казвам Созопол, но подозирам, че хотела бе построен в някоя бивша картофена нива, защото бе достатъчно отдалечен от някогашния ми спомен Созопол/ ми се мярна из навалицата едно вълшебно влакче, което прелиташе през суматохата от сергии старателно подредени с дамски гащи и тениски с тарикатски надписи, пушеци от сръбски скари, модернизирани казани с варена царевица, витрини от сладолед , бели каляски впрегнати в едри коне, умело управлявани от нашенски мургави етноси, или накратко казано – прилиташе като мираж сред тази тъй позната на всички ни черноморска екзотика.Не успяхме да се качим на това вълшебно влакче, защото винаги беше претъпкано с пияни руснаци, сърдити поляци и може би сред тях някой и друг оцеляващ мой сънъродник.
Освен това влакчето предателски поемаше в неивестна посока, малко по-нагоре вдясно от пътя към нашия хотел.
Смело мога за твърдя, че заслужено се класирахме за победители в Сървайвара, ако имаше кой да ни връчи приза.
Най-интересното от почивката започна още в самото начало.Пристигнахме в този черноморски парадайз към 10 сутринта, но ни обясниха, че настаняването ставало чак след два.Съгласих се, че не съм била доразбрала.Извадихме луд късмет, защото само след няколко обаждания по телефона мениджърката / възпълна женица, облечена в къси, тесни черни панталони и тениска, която не помни цвета си/, откри че наистина имало такава резервация / на мое име / и започна да се чуди, кой точно апартамент да ни даде, защото целият хотел бил пълен.
От 12 март 2011 до 10 часа на 22 юли 2011 тя все още нямаше конкретна визия атносно апартамента, който ще обитаваме.Но понеже съм късметлийка, някъде към 11.30 същия този ден се оказа, че имало свободен апартамент някъде на четвъртия етаж / сградата беше без асансьор, мъжът ми пренесе куфарите , а на мен ми стигна тази награда, че не останах вдовица/ и апартаментът се давал за първи път. Направо съзрях „удрара в десятката”, като разбрах, че ние ще сме първите летовници.
Половин час по-късно, след като бяхме въведени в лоното на тази райска обител, станахме свидетели на следното:
-апартаментът беше с мръсни стъкла и вар по прозорците, изгорели крушки, с телевизор но без телевизия, без завеси за баня в двете екзотични помещения отредени за такива, тоалетните едвам работеха, а наклони към каналите нямаше.
Гордо ни съобщиха, че интернет може да се ползва само долу при басейна, ако сме имали нужда да си сваляме лабтопа, така като правили алкохолизираните поляци, социално слабите англичани и неизтрезняващите руснаци.
Ако все пак предпочитате авантюристична почивка, неопознати ниви обгърнати в буйно виещи се трънаци, ходене на дълго разтояние до плажа, липса на ресторанти, магазини и кафенета в радиус от 5 км. около мястото ви за почивка, то ето линк, където може да направите светкавична резервация.
Дори да се обадите по телефона директно в апарт хотела, направете го без притеснения, ще ви излъжат подобаващо за всичко, което попитате.
Специално за летовниците от Холандия-ако прочетете в рекламата им, че се дават колелета под наем, не вярвайте на тази клевета.Не се дават такива, защото „гостите на хотела били само заможни чужденци и нямали толкова бедни клиенти, които искали да карат колелета”.
Ако не друго, то поне слещу солената сума от близо 3500 лева, научих кое е за бедни и кое за богати туристи по Бългаското Перлено Черноморие.
Затова послушахме "мениджърката" на Paradise View Aparthotel, че не сме достатъчно платежеспособни клиенти, и щом се завърнахме от Родината си България в Държавата си Холандия, направихме скромна резервация за десет дневна олинклузив почивка в Лаурета дел мар - Испания / октомври месец/ , за изключително мизерна сума, че чак ме е срам да я назова.
Взехме си невероятна поука от тази ваканция-по Българското Черноморие не е за бедни туристи. Затова от догодина Френската ревиера или по-надолу към Испания!
]Изкопай кладенеца, преди да си ожаднял !
|
Не правете тази грешка- Paradise View Aparthotel
