Януари ходих до София, за да ми направят амниоцентеза, уж по здравна каса и т.н. Като ме приемаха ме попитаха дали имам уговорка с някой лекар (т.е. дали ще си платя 100лв.) Казах, че нямам такава и ме приеха. Дотук добре. Стигнах до отделението, умирах си от страх, приеха ме. Извикаха ме на ехограф и от ехографа казаха "Ето тук е подходящо за вземане на амниотична течност!". Докато осъзная какво става и лекаря вече се беше надвеил над мен с една огромна инжекция, т.е. огромна игла, с която вземат околоплодната течност за изследване на ДНК-то на бебето и свсем без заобикалки ми каза, че трябва да взеса на касата след процедурата 100 лв., след което си написа името на мястото, където при приемането биха го написали, ако бях си избрала конкретен лекар и така-аз си бях току-що избрала лекар, който даже нямам представа колко е добър. Единствения човек при тази процедура беше още една лекарка-мисля рускиня. Веднага след това ми стана ужано зле и се наложи да ме поливат с вода и такива неща, понеже кръвното ми било паднало от незнам какво си и през това време дойдоха явно по техен сигнал други хора, а тези двамцата (който ми правиха амниоцентезата) се бяха изпарили. Много бяха "загрижени".
Та поставени в такава обстановка, кой какво би направил? Все едно да ти опрат нож в гърлото-така се чувствах.