|
За кого е земен рай милата ни Родина?
от Иво Инджев ⋅ ноември 4, 2008 ⋅ Коментирайте
Забелязахте ли, че в ( почти) съседна Хърватия разкриха едно поръчково убийство? Само за една седмица убийците на журналиста Иво Пуканич бяха установени, доказателствата бяха намерени, а леговището им демонстрирано на обществото. Самите убийци са назовани поименно, но още не са заловени. Един от тях, казват, се бил скрил България. Не знам дали е вярно, но е логично. Тук поръчковите убийци щракат с пръсти по нощните клубове. Живот си живеят. България е вероятно идеалното място за още един такъв.
У нас не седмица, а 7 години, че и повече, няма разкрито нито едно поръчково убийство ( този фактически отказ от правораздаване е един от основните упреци на Брюксел към София). И колкото повече стават, толкова повече расте вероятността всички да знаем причината за полицейското безсилие. Защото не е нужно човек да е криминалист и автор на криминални романи, за да се досети каква може да бъде истината. Щом цялата огромна държавна машина толкова години дава абсолютен брак, трябва да има обяснение. Защо поне едно, ама наистина, само едно единствено такова престъпление не е разкрито? Отговорът се натрапва: защото и една нишка от кълбото, ако бъде дръпната, може да разплете целия чорап. Колкото и да не ни се иска да вярваме в конспиративни теории ще трябва да признаем, че в случая логиката говори за връзка между престъпленията, охранявана ревностно от…самата държава.
Не е вярно обаче, че законът не се прилагал. Прилага се и още как! Но предимно тогава, когато трябва да бъде обгрижена някоя VIP персона, т.е. голяма клечка. Прокуратурата ни демонстрира този факт с 6 месечното мъдруване по казуса с бившия вътрешен министър Румен Петков. Цяла България е свидетел по това дело и с лекота би се произнесла, ако можеше да бъде призована и като съд. Но онова, което е видно за всички, не е очевидно за пазителите на закона, защото те, оказва се, страшно стриктно го спазват в такива случай. Ще рече, внимават много в картинката! А тя е следната: най-напред, след дълги колебания дали изобщо да бъде обвинен, Петков се оказа укорим не заради факта, че си общува като вътрешен министър с т.н. „оперативно интересни лица”, а за обстоятелството, че в изблик на гняв издаде агента Алексей Петров. Това е публичен факт, разгласен пред агенция „Фокус” от самия Петков. Но на правосъдието му трябваха 6 месеца, за да стигне но дело. После обвинителите поискаха административна мярка, а не присъда (т.е. глоба). Сега ( според в. „Сега”), за капак, нямало нужда при дело от административен характер прокурор изобщо да се явява в съда. Работата върви май към награждаване на Петков с орден и с титла „негова светлост” за принос в осветяване на особено ценен агент.
Впрочем, какво да се чудим, когато пример за недосегаемост дава от най-високо място самият главнокомандващ. Да си припомним „само” неспазването на конституцията. Опозицията го порица, че я наруша, като не свиква Националния консултативен съвет повече от година, но той отмина факта с презрение. А когато все пак склони да изпълни задълженията си и свика този единствен извънпарламентарен форум за нещо като пряка размяна на мнения с опозицията, Г. Първанов и приближените му изолираха с процедурни хватки опозиционните лидери и практически не им дадоха думата, провокирайки ги да напуснат.
Ами притежателят на мандата за управление Ахмед Доган? Него не го лови ни сметна палата, ни нищо. Демонстрира си човекът разкош и никой не смее с пръст да го пипне. Че и на работа не ходи, за да избегне досадни контакти с разни досадни журналисти и опозиционери, може би.
Ех, мила Родино, ти наистина си земен рай за богопомазаните властници, а и за бегълци от закона- прииждат вече и от чужбина, както завистливо твърдят в Загреб!
|
ЗА КОГО Е МИЛАТА НИ РОДИНА?
