|
В Интернет намерих едно стихотворение и щях да се разплача - все едно аз съм го писал. Написаното отговаря на мен, но не е писано от мен. Това стихотворение дано да ви напомни моментите от детството. Ето го и него:
6 клас
Повечето хора
напускат в 7 клас,
Но аз се преместих
година по-рано.
И въпреки това
аз ви помня.
Да, аз помня
онези хора,
с които 6 години бях.
Не, не забравай
Съучениците наши
Не, не плачи,
а просто не ги забравяй ти.
Но свършиха онези години
и всеки тръгва по своя път.
Но защо трябва да забравяш?
Не, не ги забравяй никога.
Хубавото трябва да се помни.
Аз се преместих в 6 клас, а повечето други - в 7.
И така приказката свърши.
Приказка за един клас,
едно училище, силни приятели.
Но не плачи.
Ти поне беше с тях още една година.
Аз какво да кажа - напуснах в 6,
по-рано от кандидатстването с година.
Шест за мен, седем за теб,
не могат да бъдат изтрити
Нито забравени онези години
Не, не плачи, а просто ги помни.
Времето минава
И въпреки това
аз винаги ще помня
топлите лета и добрите сърца.
Да, аз ги помня
онези хора,
с които 6 години бях.
Искам пак да ги срещна,
но загубих връзка с тях.
Не, не забравай
Твоите съученици
Не, не плачи,
а просто не ги забравяй ти.
Не, не казвай "Какво са 6 или 7 години?",
защото всеки детството си помни.
Спомни си, те са още, още вътре в теб.
Помня как банички и пици купувахме си,
и на двора как играхме всеки път.
Помня също и теб, и че те харесвах.
Помня госпожата.
Даже помня и предмети
помня дърветата покрай оградата.
Разцъфнали с цялата си хубост,
те бяха красиви като тебе.
Ти беше чаровна и добра още от малка.
Боже мой, защо? Защо трябваше да не ви видя повече?
Боже, боже! Те бяха толкова супер.
Боже, боже! Да можех да върна времето назад.
Теб да обичам, с тях да съм приятел.
И къщички на кучетата да се строят
И филия със масло.
Имах две баби, а не една...
Но нека помним хубавите моменти,
Не ги забравай и ти!
Да... беше всичко беше толкова страхотно
Ходехме си на гости,
в клас цареше мир и радост.
Щастливи ни правеха и нещата прости.
|
6 клас (стихотворение)