|
Имам наблюдения, че повечето българи като навлезем в тинейджърска възраст и ставаме от оптимисти на гадни песимисти. И аз така бях, но вече се върнах към оптимизма. Защо сме такива? Защо след определена възрат подхождаме с лоши чувства към всичко. Ето това стихотворение е сто процентова истина:
Нещастен ли си? Но с песимизъм щастие не идва.
Знам, политиците направиха те груб и негативен.
Но със оптимизъм, по-лесен е живота.
Политиците забрави, и за тях не мисли!
По-добре от влас ги ти свали!
Свали ги, но пак със оптимизъм.
Не забравай - да бъдеш песимист не заслужава никой политик.
Не, не се променай, дори и да порастваш.
Политиците нашето страдание не заслужават.
И децата знаят
BMW е по-добре от Лада,
но дори и в стара Лада, могат да видят красота.
Възрастни, не бъдете песимисти,
виждайте доброто, дори и в лошите неща.
Научете от децата, дори в лошото има част добро.
Писна ми от негативизъм,
писна ми да оплювам всичко,
само защото в България
след 13 всеки плюе по всеки и по всичко.
От ъгъла зависи, от който гледаш нещо,
Само дете ли вижда доброто на света?
Защо растейки губим оптимизма,
започваме да виждаме повече лошите неща.
И аз ще допиша няколко редчета от мен:
Ти само мислиш, и само виждаш лошите неща.
Но песимизмът, той само пречи
Дърпа те назад.
Хайде, спомни си
Детството спокойно.
Дори и не идеално,
То бе поне невинно.
Но то самото не беше такова,
ти го правеше така.
Уж си мислиш, че песимизмът
Ти помага да живееш в този лош свят?
Не, песимизмът те изяжда, нищо не изгражда.
А оптимизмът е това, което те кара да мечтаеш,
И кара те да мислиш, че детството ти бе добро.
Не, детството ти не беше добро,
А просто ти си го виждал така.
Питаш се защо?
Оптимист си бил тогава, глупчо.
Тогава, стани пак оптимист,
И щастлив бъди.
Алтернативата е само една-
да бъдеш сива, песимистична мишка,
и да тънеш в нищета.
Спомни си детството -
Бил си оптимист навярно.
И си виждал всичко идеално.
|
За българите след 13