|
"В Узбекистан няма мафия", ми съобщи преди време един тъжен човек, "защото мафията е правителството. Всички гангстери са в него и няма други."
Разговорът се развиваше в центъра на столицата Ташкент. Покрай нас бръмчаха предимно съветски и корейски брички, но от време на време профучаваше по някой голям, черен и лъскав, с тъмни стъкла. Бях задал обичайния за подобни географски ширини (42-ри - 43-и паралел) социологически въпрос: "Тия мафията ли са или правителството?" - и получих горния отговор.В България, на същите географски ширини, все още има разлика между мафията и правителството. Най-малкото, има (все още) истински избори. Разлика има, но тя става все по-незабележима; и е време комисарят Фратини да престане да заплашва с предпазна клауза, а да я удари шумно о масата.
Всеки сериозен антрополог ще ви каже, че за състоянието на дадено общество лесно можем да отсъдим, като гледаме хората и отношенията помежду им: кой как изглежда, какво и как прави, как се отнася към другите. Това особено се отнася за по-примитивни страни като България, където анонимните и безлични регулатори - законите и институциите - са слаби и онова, което се случва, зависи не толкова от тях, колкото от различни индивиди, асоциирани с тях. Този точно анализ у нас не е популярен, защото разкрива прекалено ясно официалните лъжи относно състоянието на нещата.
Ние се раждаме животни, но успяваме да станем човеци, казва германският философ Юрген Хабермас, защото биваме въвличани в публично общуване помежду си. Доколко едно общество се е справило с животинското у себе си - и се е очовечило, - съдим, като гледаме какво става в публичните му пространства.
Българските публични пространства отдавна са контролирани от мутрите - от онези, които изобщо не са надмогнали животното у себе си, а напротив, налагат животинските нрави върху останалите. Всяко кафене, ресторант и всеки бар се подчиняват на волята на мутрата в момента, в който тя се появи на входа и започне да гледа злобно със свинските очички. Дори преди тя да е изръмжала своите желания, цялата структура на отношенията се нагажда към нейното присъствие. Бармани и келнери започват да се суетят около навлизащото животно, а нормалните хора бързат да плащат, за да ги няма. Ако нещо се забавят, а мутрата започне да гледа лошо, персоналът трескаво намеква на другите посетители, че е време да ги няма.
Бил съм опразван от ресторант в Кърджали заради един дебел, обявен официално за невинен (невинен човекът, как да му кажа името?). Напускал съм доброволно ресторант в София заради друг невинен (този - особено невинен, с приятели по самия връх на държавата) с празен поглед и осем горили със себе си. За по-дребните не говорим, така и не им научих имената. И никога не е имало най-малкото значение, че живея в европейска държава, плащам данъци, просвещавам студенти от почти четвърт век и полагам доброволен труд за обществени каузи. Защото знам: онези, комуто плащам данъците, за да не кръжат наоколо тълпи от гангстери, никога няма да свършат своята част от договора, по който ми вземат парите.
Все пак съм от онези оптимисти, които непрестанно се опитват да задействат органите на реда при ситуации на насилие, заплахи или измами. Научил съм отговорите. Не е трудно, защото те са само два: 1. "Нищо не можем да направим"; 2. "Твоя си работа, прави граждански иск."
А за какво сте ми тогава с пагоните и тогите, с патлаците и претенциите, с юридическите термини и кипренето при Бареков, с бурканите по колите и с фатмашкото чувство за хумор, щом трябва да се оправям сам?
Публичните места, които наричаме улици, площади и пътища, също се управляват безразделно от мутрите. Когато на пътя цъфне бандитът, останалите започват да се нагаждат към неговата воля. Защото знаят: няма закони, няма правилници. Има само сила. Ако се опиташ да караш по правилата, ти се случват случки.
Защо ли от няколко дена колата ми е одрана и огъната от лявата страна? Ами защото се опитах да спазя правилника за движение по пътищата, но това не се хареса на едно грозно животно със свински очички. И то, животното, се опита да ме измете от пътя със странично притискане с джипа си. Хем беше един много незначителен троглодит, на дъното на хранителната верига. Нямаше дори симетричен регистрационен номер, а пачаврите, седнали до него, имаха лица като разядени от проказа. Изобщо не бяха от онези, лъскавите, които дефилират по списанията като пример за подрастващите, та да се ориентират навреме, че е по-славно да си мутра (респективно предмет, притежаван от мутра), отколкото данъкоплатец.
Имат ли органите номера и описанието на тази дребна мутренска фауна, дето ме одра? Имат. Ще му се случи ли нещо като налагане на закона? Не. Когато се опери и започне да убива хора, пак няма да му се случи закон. Как, знам ли? Вие ми кажете: колко гангстери има в затвора? А колко виждате в първите стотина километра, докато си пърпорите по пътя?
Тъй като законът на животните е наложен трайно в публичните пространства, управляващите - "публичните служители", както им казват в англоезичните страни, стават трудно различими от мутрите. Освен че се събират в общи компании за увеселение и сделки, и двете породи започват да имат едно и също социално поведение. И едните, и другите търсят кого могат да рекетират, какво могат да задигнат, къде да вдигнат хотели, да изперат парите и кому да извият ръцете, за да стане всичко това без проблеми.
Не вервате? Тогава според вас за какво става дума в скандала "Овчаров - Александров - "Булгартабак"?
Не всички мутри са във властта и не всички във властта са мутри. Но процесът на симбиоза е тръгнал и преди да сме станали като Узбекистан, е крещящо необходимо да се наложи предпазна клауза в областта на правосъдието и реда. Крепостта е предадена отвътре и само помощ отвън може да спаси положението.
Фратини, комисарю, ти баща, ти майка - вади клаузата!
от Евгений ДАЙНОВ
|
интересно четиво
