|
|
| Тема |
 Къде изчезнаха идеалистите? |
|
| Автор |
Factolog () |
|
| Публикувано | 12.03.07 18:34 |
|
|
|
Къде изчезна идеализма от нашето общество? Защо някак не виждаме пред очите си хора, които вярват във светли идеали? Защо синоним на интелигентност и образованост е станала циничността, злъчността, хитростта и депресията, а някъде дълбоко в душите ни е потънала забравена вярата? Защо обикновенните хора са свикнали все да се оплакват? Кому е помогнало оплакването само по себе си? Защо младежта започва да изглежда, като сборище от клонинги без самостоятелно мислене – рожби на масовата култура ? Защо стана модерна агресията и липсата на задръжки?
Дали сме забравили как изглежда един идеалист? Не, не е това което може би си мислят някой хора – идеалистите не са смахнати хора – има разумни идеалисти движени от божествената сила на вярата в доброто. Идеализма, макар че е нещо вътрешно - винаги се отпечатва върху външният облик на човека. Той излъчва духовност и благородност, която никоя книга по етикет и добри обноски не могат да дадат.
Странно нещо е красотата на идеализма за хората, които не го разбират – странно нещо е и потребността от него. Поне в наше време изглежда така.
Как да създадем нови идеалисти? Как да ги възпитаме? Ако най-високият идеал е личното щастие – това идеализъм ли е?
Хората обладани от “тайнствения” идеализъм в повечето случаи минават за неразбрани и отритнати. Как да дадем идеали на обществото ни – биха запитали циниците в днешното време? Ами необходимо ли е да се дава нещо, което се появява от самосебе си, когато толерантността има условия в които да вирее. Какво тогава дава път на идеалистите ? Коя е причината за изчезналия идеализъм? Как да се отстрани преклонението пред парите, като най-висша ценност? Безспорно има хора с идеали, но какво всъщност означава да си идеалист? Съществуват ли днес духовни идеалисти? Къде можем да ги видим? А ще ги разберем ли?
| |
| |
| 
|
|
