Като малка съм била много "рогато" дете. Баща ми се опитваше да ме ориентира, но все му отговарях, че "докато сама не си счупя главата, няма да повярвам"! Винаги ми се е искало, децата ми да са самостоятелни, та те са мъже. Лошото е, че съм доста властна/учителка/.Но, уверявам те ,полагам всички усилия! Даже позволих големия ми син да живее при дядо си/купонджия/ и се чуваме 1 -2 пъти в седмицата! Проблемът е с малкия. Осъзнавам, че трябва да го оставя /даже съм закъсняла/. Прав си! Съветите ти "кънтят в главата ми" всеки път като посегна към телефона!Въпросът е в неговото заболяване, което ме подлудява е за това, че е самотник, а е толкова добър!