Живея в непосредствена близост до едно училище. Човек обаче би го разпознал като такова единствено ако прочете надписа над входа. Ако се съди по звуците, огласящи квартала, това е нещо средно между зверилник и заведение за буйстващи луди. Писъци, ревове, животинско мучене и безумен кикот ... Да се чудиш кога учат, след като се води училище! А най-весело става в края на "учебния ден", когато варварската орда напуска региона, оставяйки по пътя си боклуци и опустошение. Разговарите им, които гръмогласно се натрапват на вниманието на живущите в квартала, се състоят от 33% звукоподръжателни местоимения, 33% отвратителни псувни и 33% от горепосочените животински ревове. Членоразделната човешка реч е 1% максимум.
След всичко, което видяхме и чухме в последните дни, описаното от мен просто бледнее, но пък след всичко което става ежедневно пред очите ми, тези ужасяващи събития никак не ме изненадват.
Не знам що за родители възпитават подобни създания, но съм чувала хората да казват че любовта е сляпа, а има ли по-голяма от любовта на родителя към детето му. Тук е мястото на обществото, което трябва да създаде по-строги правила, да се заговори и за отговорности, не само за права. Засега сигналите които обществото излъчва са - ако си дете, смятай се свободен да убиваш и безчинстваш, никой не може да те докосне с пръст. Ще те поставят под полицейска закрила, да не би случайно засегнатите от деянията ти да решат да раздадат правосъдие сами - единствения начин по който въобще биха могли да получат правосъдие.
Аз нямам деца, по свой собствен избор. При съществуващото положение бих го определила като добре обмислен и разумен избор.