|
|
| Тема |
 О, Шипка! (да се оплача) |
|
| Автор |
lelq (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 15.10.06 18:12 |
|
|
|
Варненка съм, но си имам ставни болежки, и ето ме в Павел Баня. Започват процедури, не много приятни.Всеки ден - екстензия. Днес е неделя - малко почивка и понеже съм с кола, решавам да се възползвам от близостта и да прескоча до връх Шипка.От пионерските години не съм ходила там. Стигам до последно с кола, а от там нататък - стълби. Но аз съм решила, и пъпля нагоре, с почивки. Времето е хубаво, слънце, приятно. Стигам заветния връх. Правя снимки,възхищавам се на природата и гледката, а снимките ще изпратя по интернет в Холандия, да види зетя къде ще го заведа щом дойдат догодина. Насочвам се към входа и отварям тежката порта на храма. Приготвила съм си и пари да пусна за дарение. Знам, че навсякъде има кутии за такива дарения. Обаче режещ като трион глас от тъмното ми иска билет. Нещо ме преряза. Прозвуча ми адски търгашко. Защо, бе? Не си спомням такова нещо да е имало преди години, когато съм идвала. Или може би греша? Толкова ли е обедняла държавата, че не може да поддържа най-българския паметник? Не влязох. И не заради билета. Стана ми обидно. Слизайки надолу по стълбите си мислех дали пък за едногодишната поддръжка на паметника ще отидат пари колкото струва една луксозна депутатска кола? Като стигнах до долу, усетих ,че все още стискам в юмрук смачкани левчетата...
Пътят е дълъг, пътеката-стръмна!
| |
| |
| 
|
|
