Наред с темата за досиетата, която някои тайни кръгове лансират и коментират напоследък, се подминават важни съществени въпроси, като възможно ли е да избягаш от една изцяло манипулирана и идеологическа среда, в каквато среда живее всеки един човек, в тази страна- от 1944 до 1991г. Пропагандата започва още с раждането на човека и всеки по един или друг начин изкуствено е включен в тази конспиративна игра, само че на различни нива. Един е комсомолски отговорник, друг профсъюзен, трети член на партийна организация или кандитат- член, четвърти лектор по научен комунизъм, пети студент по обществени и правни науки/ разбирай марксистко-ленински/, седми политически журналист или коментатор в медия, осми бригадир, девети заслужил артист или майстор на спорта, десети отговорник на входа в блока и т.н. в този порядък. Тоест подобни общества функционират, само ако всеки по някакъв начин следи другия. Единственият начин да се спасиш е да напуснеш средата или да имигрираш в друга държава, това са го направили много малко българи. Тоест, всеки един който е бил активен при социализма си е активен и сега на политическата и социалната сцена. Само че се самоизтъква, че той е бил по- различен от другите, борел се за някакви права, бил по-честен. Тоест отново копира модела на консперативната игра от миналото и го пренася в по-ново време и въвлича след себе си отново близки, познати, деца, приятели, съпъртийци, медии. Единствените незасегнати поколения са родените след 1990г. Агресията на всички нива в обществото ражда отново агресия както и отричане на другия, и опити да се неутрализира с административни или други полицейски прийоми.
Един член на партийна или комсомолска организация е бил много повече издигнат в йерархията, отколкото един, изпълняващ поръчки на политическа полиция, винаги е съществувала някаква скрита йерархия. Темата за досиетата има някакъв смисъл, ако се отворят архивите на комсомола, партията, медийни централи, университетите, училищата, профсъюзите, съда, следствието, педагогически стаи и други, тоест всички онези организации, които по някакъв начин са следили хората и натрупвали информация за тях, с цел използването и в бъдеще по някакъв начин.
Няколко важни въпроса: Какво би направил с уличаваща за себе си информация, че си сътрудничал на предишния режим, ако си бил министър няколко години, бил си част от висшата администрация, шеф на комисия или депутат и си имал достъп да архивите от това време? Отговорът е очебиен, би направил всичко необходимо да я унищожиш, игнорираш или потулиш и да покажеш, че ти си европеец по дух. Същият проблем имаха германците след хитлериското управление-половината доказаха, за сметка на другите половина, че не са били част от този режим!
|