|
Ако не бъде спряна, демографската криза води до демографска катастрофа
Демографската криза в България съвсем не е от вчера. Просто в годините на т.нар. преход политическият елит, вторачен в собствените си проблеми, не забелязваше, че населението, за което само се търсеше повод да бъде обложено с нови данъци, намалява и емигрира масово. Истинският въпрос е дали негативните тенденции в развитието на българската нация могат да бъдат спрени само с призиви в медиите, административни решения и дребни насърчителни мерки.
Демографската криза, в която страната ни се намира, е перманентна в последните десетилетия. Всъщност нейните корени могат да се търсят още във времето на
социализма, който откъсна хората от земята чрез насилственото коопериране и индустриализацията, прогонвайки ги от селата към големите градове. Така България се раздели на две център и периферия. В градовете хората мъчно се устройваха и не им беше до повече деца, докато в селата остана предимно застаряващо население. Статистиката показва, че влошаването на демографското състояние е започнало след 1970 г., като най-големият спад е бил в периода 1992-1997 година.
Факторите за намаляването на населението са основно три ниската раждаемост, високата смъртност и емиграцията. Сред останалите причини са бедността, стресът и влошеното здравеопазване. Като следствие страната остава с все по-малобройно и застаряващо население, което неминуемо дава отражение и върху икономическото развитие. Данните сочат, че ако отрицателните демографски тенденции останат, каквито са очакванията, след 78 години ще се наложи да внасяме работна ръка, за да се осигури относителна икономическа стабилност.
В момента раждаемостта в България е два пъти по-малка в сравнение с тази преди 15 години. А след още толкова вероятно ще стане три пъти по-малка. Проблемът допълнително се утежнява от емиграцията, която източва от страната ни най-пълноценната част от населението младите, 2030-годишните, високообразованите, предприемчивите и работоспособните, точно в най-подходящата възраст да създават семейства и отглеждат деца.
От поведението на политиците, които говорят преди всичко за инвестиции, пари и икономика, може да се направи заключението, че демографската проблематика за тях не е особено тревожна. А демографските процеси са твърде инерционни и резултатите от тях стават видими чак след няколко десетилетия. Така че, ако не се промени отношението на държавата към младите семейства и майчинството, съответно няма да се промени детеродното поведение на младите хора. Което предполага, че след 2030 години ще бъдем в демографска катастрофа. Тогава ще стане факт много рязкото съкращаване на общия брой на хората в България към 45 млн. жители, както и безкрайно негативната пропорция между младите и възрастните. Ако се вземат предвид и качествени характеристики, като здравословно състояние, интегрираност на малцинствата, морални ценности и т.н., картината ще бъде още по-трагична. Т.е. проявеното сега от политиците неразбиране и подценяване, или пък скриване и омаловажаване на фактите за реалната демографска криза, вече ще е проява не само на неграмотност, но и на цинизъм.
Понастоящем обществото в лицето на държавата и политическите партии е абдикирало от социалната си отговорност, стигайки до краен либерализъм. В същото време западните страни имат мощни системи и фондове за гарантиране и подпомагане, за осигуряване на майчинството, за пълноценно отглеждане и социализиране на децата, за предотвратяване на риска семейството да изпадне под чертата на мизерията.
Изводът е един необходима е цялостна политика за разрешаване на демографската криза в България, като държавата изпреварващо и приоритетно предприеме комплексни, многопосочни и ефективни мерки. На първо място, с цел повишаване на раждаемостта, са нужни икономически стимули за младите учащи и работещи семейства. Това е така, тъй като най-основен е проблемът с масовото обедняване, което се отразява върху възможностите на семействата да се грижат добре за своите деца. Липсата на материални възможности за отглеждането на подрастващите е една от важните психологически бариери пред нормалната раждаемост сред българското работещо население.
Нужно е спешното решаване на въпроса за облекчаване нa семейните бюджети, което може да бъде направено по два начина. Първият е чрез отпускане на семейството на съответни надбавки, помощи и т.н. Вторият подход се отнася до нар. “семейно подоходно облагане”. Което означава, че преди да бъде обложен с данък, от общия доход на родителя се приспадат всички дължими разходи за отглеждане на дете за храна, лекарства, учебници, културни и социални контакти, развиване на творческите му способности, които да бъдат декларирани чрез съответните документи. Друг вид социални мерки, които могат да се предприемат, се отнасят до клаузите в Кодекса на труда, които третират запазването на работното място на майката със съответния длъжностен статут и заплащане. Те се спазват в държавните и общинските администрации, но в сферата на частния бизнес са все по-малко валидни. Още повече, че държавата се стреми да прехвърли някои видове социални плащания от съответни държавни обществени фондове към бюджета на самите работодатели.
Не на последно място е възможно да се изготви програма за преселване в България на българските общности от Украйна, Молдова и Русия. Тези българи живеят при много по-нисък стандарт и имат естествен стремеж да се върнат в България.
Причините за съществуващата демографска криза обаче имат и своите психологически
измерения. Те се коренят и в моралния разпад, индивидуализма, загубата на чувство за родова приемственост и обществена отговорност, несигурната житейска перспектива. Материалният стимул е изключително важен, но не е единственият. Много важно е чувството за общност, интегритет, родова принадлежност и необходимостта за възпроизводство на рода и нацията. Човек трудно може да живее и съществува извън родови, професионални, семейни, етнорелигиозни общности. Ако не е съпричастен с културата и традициите на нацията, той няма никакъв мотив да съдейства за възпроизводството є. Разпадането на семейството изисква също и нормативно противодействие. Големият брой на разводите, често пъти аргументирани със случайни фактори и доводи, трябва да бъде пресечен.
Забравяйки за тези скрити, но определящи мотиви, ние се плъзгаме по важни, но елементарни обяснения, свързани с ниския материален стандарт. В предишни векове бедните народи са имали висока раждаемост. В момента българската нация е в парадоксална ситуация обеднявайки, вместо да имаме повече деца, ние спираме да раждаме.
Светослав СТЕФАНОВ
|
Много тревожно!!!
