|
Часът е 4,50 сутринта. И аз лежа в леглото си, широко отворила очи и пиша настоящото, защото вече повече от три месеца наистина не мога да си намеря място от яд.
Но първо коя съм аз, че да имам право да се ядосвам?
Аз съм почти 30 годишен гражданин на Република България. Живяла съм целия си не-скапан живот (което се дължи изцяло на мен самата и на силата ми на самозаблуждение, че всъщност животът е прекрасен!) тук, в България. Изучих се, както се казва и взех, че се и реализирах (това доколко е така е спорно). Работя още от невръстни години, щото нали амбициозните и трудолюбивите успяват, пък и вече по демократичному така се прави и вече повече от 11 години аз плащам данъци (хипер съвестно, щото съм глупава, както ми казват някои познати); дупча си билетчето за 50 ст. сутрин и вечер в претъпкания автобус нищо, че аз се возя за една спирка, а други за десет; държа се учтиво и с колегите, и с клиентите си нищо, че „на магазина” ме гледат смръщено (че и сега съм учтива в израза си пак), а в таксито открито ме псуват, ако се возя за по-малко от 3 лв., докато ми плющят в ушите (и направо в мозъка) поредните прашки; плащам си здравните осигуровки, въпреки че за последната година не ми се е случвало да имам сероизна нужда от здравна помощ и да е имало начин, да не си платя, за да я получа изобщо (не се пулете невярващо, щото много добре знаете, че е точно така!), тъй като, когато г-н Полицай те спре за някое дори измислено нарушение си по-склонен да не го корумпираш, ма като иде реч за живота ти (!!!) някак ти е много трудно да не се бръкнеш, щото ти се ще да видиш света отново и след упойката; плащам и данък смет, но тази тема вече е направо скучна; ще ви спестя и тази с дупките по улиците. Тази, която няма да ви спестя обаче е бездомните кучета, поради които всъщност в момента, вместо да спя, седя в леглото и ви занимавам с цялата тази история.
Искам да започна с това пред колко тежка морална дилема съм поставена в момента (яко клише, но очевидно хората, от които зависят някакви неща само от клишета разбират) – ако си спестя протеста, ще продължа да не мога да спя нощем, ако го изразя ще вземат да ги приберат (това, всъщност никак не е сигурно). Само дето след всички репортажи и филми, които сме изгледали, пък и по думите на очевидци не просто ще ги приберат, ами и ще ги убият и не просто ще ги убият, а ще ги убият нечовешки жестоко. Но, уви, гражданската ми съвест не спи (и буквално!) и аз решавам, че наистина не мога повече. Не издържам всяка нощ от месеци насам представители на глутницата, която сме приютили между нашия и съседния блок да лаят и да вият (всъщност, съвсем по кучешки) почти непрестанно, монотонно и влудяващо. Да лежа будна в леглото и да си мисля, че утре ще се обадя в общината, за да ги приберат и на сутринта, естествено, да си казвам, че не мога да им го причиня, щото са живи и мили същества (всяка сутрин, отивайки на работа минавам покрай тях, когато те вече кротко омаломощени от нощните изблици, спят спокойно) и отказвам да се чувствам виновна и отговорна за смъртта им.
Не знам, драги дами и господа, дали успях да градирам това изложение, както подобава, за да ме разберете достатъчно добре, но то е само, щото всъщност не би следвало да се занимавам с това да пиша изразително, а да спя нощем и после да ходя на работа, свежа и отпочинала, за да си я върша добре, да получавм пари, че и вие да си вземете вашите данъци (съжалявам, че така опростявам, но нали се разбрахме за онези хора, дето само така разбират).
Искам в заключение да ви запитам драги бившо-настоящо управляващи, бивши кметове (от които можем да почерпим добър урок на тема „Измъкването – теория и практика”), скъпи общинари, бъдещи управляващи, народни избранници на 6 милиона и малко българи – защо аз, която изпълнявам всичките си граждански задължения, не мога да спя нощем, защото изживявам противоречиви състояния на съвестта вследствие на това, че някой пак не си е свършил работата, а вие, уважаеми, отново спите спокойно (щото съм категорично сигурна, че сте много спокойни – виж Доган в шоуто на Слави петъка преди последните избори). Не се заяждам. Бясна съм! И ви питам, защото само почти на 30, вече се уморих и мисля, че е крайно време да ми дадете рецептата, за да се науча и аз да безобразнича, така че дори природния вой нощем да не смущава сладкия ми сън.
И ви питам, защото ужасно съжалявам, че един мой приятел, с който от 3 години спорим за смисъла и съдържанието на гражданското общество, уви, се оказва прав, че такова няма, няма и да има у нас. Не само защото ние не сме граждани, а защото ни управляват хора, които никога не са се замисляли за това изобщо, които нямат съвест, които се подиграват открито на всички нас, дори и на себе си, но не ги интересува (дори, когато ги освиркват!), защото са получили това, за което са дошли.
Сега е 5,27. Въпреки адреналина в кръвта, лягам да поспя, защото сега е моят шанс – призори дори кучетата заспиват.
|
Едно съвсем лично мнение
