|
Да, честно казано, очаквах точно този отговор.
В отговор на:
природата и историята съвсем не са маловажни и аз считам, че няма за какво да се оплаквам от тях
Природата ли? А с какво е уникална тя? Нали тя е навсякъде, красиви по един или друг начин кътчета има във всяка страна. Освен това, природата не е ничия собственост, нито пък заслуга (В повечето случаи) - как може човек да се гордее с нея?
По отношение на историята. За теб миналото ли е важно? Това е жалко - все си мислех, че човек трябва да гледа напред (Ако изключим грешките от миналото, които трябва все пак да се помнят, за да не се повтарят), и че важно е именно настоящето, защото то е и определящо за всичко. Ако една страна е била велика в миналото, това не я прави велика и сега, или пък обратното. Нещата се променят, както и хората, затова не ми се вижда разумно да се ръководим от миналото. По твоята логика, днешните (Пък и следващите поколения също) германци трябва да се срамуват от нацистките извращения едно време. Защо? С какво са отговорни те за тях (Е, ако изключим все още живите нацисти, които наистина са си пряко отговорни)?
А и ако вземем конкретно нашата история - всъщност какви толкова поводи за гордост има в нея? Може би 50-годишното комунистическо робство, или преди него - 500-годишното турско? Вярно, има не само черни моменти, но хубави моменти има във всяка история - какво толкова уникално има конкретно в нашата, например? Разбира се, не казвам и че трябва да се срамуваме - по-надолу ще доразвия тезата си за това, с какво има наистина повод да се гордее човек, и с какво - не.
В отговор на:
въпреки че простащината има значително разпространнение, в България се срещат достатъчно хора, с които тя да се гордее съвсем заслужено
Все си мислех, че изключенията, поне в такива случаи, само потвърждават правилото. Но ОК, и да не е така, да приемем, че мнозинството не е важно, а малцинството от все пак свестни хора. Ами по тази логика, във всяка страна има такива хора. Със същият успех можеш да се гордееш, че си китаец или какъвто и да било друг гражданин. Какво е патриотизмът тогава, къде е неговият смисъл? Ако приемем, че всеки отделен човек е важен, както и ти приемаш в тезата си, какво значение има националността му? И истински стойностните хора не се ли гордеят именно със себе си, а не с някаква природа или други подобни, крайно абстрактни неща, независещи по никакъв начин от него? И от тук пак стигам до извода, че за отделния човек най-важното е как се чувства там, където живее (И не е важно къде живее). Ако средата го подтиска, то няма нищо срамно или нередно той да се обявява против нея.
|
Re:напротив [re: нoнa]
