Самота...Знам го от опит. Това най-много ми тежеше, докато живеех ТАМ. Сам си като куче. Каза ми го един от емигрантите, който живееше от трийсет години. Не знам защо използва точно това сравнение. Но ги разбирам. Всеки има нужда да сподели нещо, но не и с хора, които няма да го разберат, защото са ужасно различни от теб. Колкото и да се напъват да ти се усмихват. Ти си им чужд. След време осъзнаваш, че и те на теб. Та нека си "изливат" енергията хората.