|
|
| Тема |
 ........ |
|
| Автор | тoй (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 08.02.05 08:19 |
|
|
|
Той доста се постара за да съсипе всичко. Не остави никакви пътечки назад или настрани. Ядът и злобата го караха да руши и руши и руши, в някакво умопомрачение. Толкова го беше яд, че точно на него, и точно сега му се е случило това нещо. Понякога, в мигове на проблясъци, може би изпитваше някакво угризение. Но не е сигурно, никак. За него не съществува нито понятието, нито усещането за вина. Така спокойно си осигуряваше преминаването през чуждите чувства, без свещенното чувство за вина и разтърсващия вътрешет глас нито веднъж да го смути. Загрижен беше прекалено много за себе си, за да може да се загрижи истински за някой друг. Разбира се, даваше много възвишено обяснение на този си егоизъм. Това му стигаше и го удовлетворяваше. Дори и понякога едно червейче да го човъркаше, той отбягваше да мисли как съсипва чувствата на другите Минаваше като с булдозер през нива с цветя, и после невинно се обръщаше и питаше "Ах, нали не ми се сърдиш"....
Дааа...Но сега беше друго. Може би съдбата все пак го наказваше за всичките поразии които беше направил погазвайки хорските чувства? Каква гавра - да му се случи да обича някой, който не иска да обича. Просто побесня. Всичко което изпитваше беше много много далеч от любовта. Мразеше я. Ненавиждаше я. Обиждаше я. Измъчваше я. Не пряко, но я засипваше с отвратителни думи и чувства. Мислеше, че така ще се пречисти. Не знаеше че с кал трудно се почиства човек.
Е, сега е там където искаше да бъде може би. Съсипа каквото можа, като мине време ще опита прословутия си лаф "Нали не ми се сърдиш". Дали има смътни съмнения, че този път лафа няма да мине, дали все пак не усеща мъничко от така омразната му вина? Едва ли....Пък и няма за какво. Не е виновен че изпитва такива неща. Да, вярно, можеше да не лъже и да се си играе така с жената, можеше поне веднъж да е честен докрай с нея...но всъщност не можеше, там му беше проблема. Той обичаше лъжите, беше роден лъжец.
Да.съсипа обратните пътеки. не искаше и да си спомня, не му трябваше. Ако можеше да я заличи съвсем от живота си. Само да не му пресичаше съдбата пътищата с нейните, само да нямаха общи работи....Но той и това щеше да измисли. Налага се. Като е започнал да унищожава, трябва и това....
| |
| |
| 
|
|
