|
Нашите телповици до всички кътчета на САЩ и Канада са Ц5/мин - с изключение на телповиците до СЪСЕДНИ места - до където плащаме Ц9/мин. Значи, на нас ни излиза по-евтино да звъннем на Анкоридж, Аляска, или Ванкувър, Канада - от колкото до Галвестон, на 32 км от нас. Че да си сменим телефонния доставчик, нали? Конкуренция има, свободен пазар, ала-бала! Да, обаче няма. В нашата част на Тексас юнаците от Веризон (ако искат да го произнасям другояче, да го пишат другояче) са хванали монопол. Чрез свободен пазаризъм. Телефонни компаний са имали свободата да си уредят с тексаските разни нещо си власти, и възнаграждението за уреждането е монополче. Обаче много елегантно монополче! Можем да си сменим телефонния доставчик за където щем по света - с ИЗКЛЮЧЕНИЕ на Веризон, който има монопол на телповиците до съседни областни кодове. Сладко, да?
Сега, някой път този свободен пазаризъм се издънва яко. Примерно, Февруари вече започва пролетния сезон. Магазините махат зимните облекла и изделия и излагат пролетните. Да, обаче времето тази година по южните щати застудя точно Февруари. И? Ми отиваш да си купиш яке или пуловер, щото над части на Хюстън прехвърчат снежинки - и в магазините виждаш басмени пролетни шортички или гъзовейки. Нищо зимно! Ама НИЩО! Даже дърва за горене няма! (Не че се отопляваме с дърва, но ги горим за атмосфера и уют.) Пролетта идва, по пазарното разписание, и това е. Обаче да кажем - частна инициатива, свободен пазар, ще се намери някой предприемач да довлече пикап пуловери или дърва, за тройни цени, щото няма конкуренция - и ей го свободният пазаризъм в действие! Да, обаче не! Защото идеята за частния предприемач работи ако... производството е разхвърлено върху достатъчно много частни фирми, с вероятността поне една от тях да търчи поне малко извън стадото. а такова производство няма. Производителите на облекло уж са безброй - а в действителност са дъщерни фирми или клонове на няколко гигантски корпораций. Или даже ако не са - закупчиците от производителите, и от там снабдителите на магазините, са шепа хора. Колективизъм в действие, и мамата си трака! Всички производители вкупом влизат и излизат от сезонния график, и това е! Частната инициатива бива сплескана до някоя лелка да се запретне върху плетачна машина да плете "извън-сезонни" пуловери и шапки. Ама такава лелка колко пазар може да насити? И ако пък развие обем - ей ги нашите закупчици и снабдители, захилено спазаряващи лелката към... пазарния колективизъм. Оппа, извинете! Свободния пазаризъм, бе, и да живей!
Друг сладурански куриоз: референдуми за околийски / училищни / градски облигаций, чиито изплащания пряко биват лепнати върху имот данъците - и бият хората пряко в джоба. Колкото повече хора знаят за кога и къде и какво точно ще се гласува на референдума - по-голяма опозиция. Народът нали не си знае доброто, и все залита в тиквоглава опозиция срещу напредъка и цивилизацията и облигацийте! За народно добро, значи, защо да бъдат затормозявани гласоподателите с разни фъшкий за референдуми! Така де! Ето миналата есен имахме референдум за училищни облигаций. Няма пари за училища! За всяка съществуваща къща, има построена една нова, на тройна стойност, с една-трета среден брой деца, и постъпленията от училищния дял на имот данъка са УТРОЕНИ за 5 години, с броя деца в училищата едва качил се със 30%. Ама пари няма, бе! Трябват облигаций! А тиквоглавия народ щом разбра за референдума миналата година, щото референдумът беше заедно с други гласувания, и не можеше да мине скрито-покрито, та значи народът се изгласува "против". Тю бре! И ето тази пролет, на 07 Февруари имаше пак референдум. Пак за училищните облигаций. Ама елегантно тихомълком, без да тормози и пренатоварва мозъците на тиквоглавия народ. И всичко стана свободно, бе, демократично! Бай Ганьо с изборите в Русе ли беше, къде ли беше, ряпа да яде! От близо 100 000 гласоподатели, изгласуваха се само АКТИВИСТИТЕ ЗА облигацийте - щото те знаеха кога и къде ще се гласува. И гласуваха ЦЕЛИ 13 000 гласоподателя, и от тях 8 300 бяха "за"! Ето, това е вече демокрация с която може да се гради цивилизация! И най-елегантната хватка: облигацийте са уж за строеж на нови училища. Да приемем, че ще бъде така. И тези облигаций изплащат заеми за дадено време, между 10 и 20 години, според източника на заетия капитал. И - ще кажете - значи увеличението в имот данъците ще бъде махнато щом облигацийте бъдат изплатени? Ай стига бе! Каква демокрация, къф свободен пазар, кви пет лева е такава скапана сополива система!? Облигацийте ще бъдат изплатени, и увеличението в имот данъците ЩЕ СТОИ. Ще кажете - че нека стои, с него училищния окръг да изплаща нови облигаций, вместо да тормози хората с нови данъчни увеличения. Ай стига бе! Училищният окръг вече подготвя НОВ референдум, вероятно и той скрит-покрит, за НОВИ облигаций. Щото тия, "демократично одобрените" - те били за ОСНОВНИ училища само. Значи трябват още облигаций за ГИМНАЗИЙ. С ОЩЕ едно увеличение в имот данъците! Демокрация е това, ей, не е шега работа.
Тук разни анти-данъчни дейци се разтърчахме да прави подписки за щатски закон, който да ограничи покачванията в имот данъците. Писахме, бутахме, приказвахме... Демокрацията работи. Юнаците в тексаското правителство в Аустин много се загрижиха за нас! Ама много! Толкова много, че... Тю бре! Изпуснаха срока за обсъждане на нужния закон... Това в края на миналата година. И щото то тексаското правителство се събира само веднъж на 2 години, значи до 2005 каквото сме подписвали и блъскали по демократичния процес... ще събира прах в Аустин, в някой канцеларски склад. А до 2005, я камилата, я камиларя, я тероризъм, патриотизъм, защита на Родината, и пак данъчната криза (то си е криза, в Тексас) ще... такова... увисне за следващата сесия, 2007...
Иначе учебниците по свободен пазар, свободна търговия, демокрация, и тем подобни са много силна далавера.
|
Свободен пазаризъм и разни куриози
