Значи, вчера посрещаме приятели на летището в Хюстън, това голямото, "междуконтиненталното", наречено на Храста, старшия. То една уредба, едни пътни знаци, една организация... ум да ти зайде. Завишени мярки за сигурност, ала-бала... Демек забавяме край някакви ченгета, изпокрили се в барачка и набиващи бухти (тия, с дупките, дето по Америка ги наричат тестени орехи), щото валеше дъжд, и първите задължения са си първи.
Та на летището сме, чакаме приятелите ни, в Терминал Б. Долитат от Минеаполис - Свети Павел, с полет 1809 на Северозападни Авиолиний, и ще кацнат в 1945 часа. И ние гледаме на таблото за идващи полети, и всичко точно. Някои неща работят, бе, даже в Тексас! Обаче времето стана 1945, и отмина... А полетът още го показват че ще кацне "на време". Значи, стана 1955, 2000, та до 2015 - полетът вече 30 минути закъснял, но таблото го сочи като идващ и кацащ на време. Тексаският усет за време е по-особен, един вид.
И? В 2017 таблото премигна в додатване - и полет 1809... изчезна! Няма го! Озъртаме се да питаме какво става. Няма кой да питаме! Нали завишени мярки за сигурност, ала бала, лелките и чичковците с разни униформи са се изнесли и изпокрили - и няма кой да видиш, камо ли да питаш. Отиваме долу при въртележките за пристигнал багаж - и там полетът го няма! Ай стига бе!
Сега, явно беше, че ние не бяхме единствените чакащи полет 1809, кацащ на време в 1945, вече 45 минути закъснял, обаче тези разминавания явно дразнеха само пламнали многознаещи чуждощатци. Обаче май само ние не бяхме тексасци - та не посрещнахме и тази тексасщина с... тексаско дебелокожие. Та аз намерих един чичка, от бюро Загубен Багаж на Северозападни Авиолиний, да ми каже че полетът пристигал. Ама го няма никъде по таблата; изчезна! А, какво имало и нямал по таблата - това не била работата на авиолинията; самолетът си бил цял целеничък, съществуващ, значи, и пристигал след 10 минути.
Тези 10 минути от американския тип, значи 30 минути, та точно след 30 минути виждаме приятелите ни да излизат. От полет, който вече около цял час го нямаше оповестен, един вид несъществуващ за тексаските гений, измайсторили летищната осведомителна система и поддържащи я в действие... И долу като да си приберат багажа - и там полетът го нямаше на таблата! И... никой от тексасците пътници или посрещачи не обели и дума! Че те такива работи са си... такова... Ай стига с тези чуждощатски нервози, значи! Един вид, защото сме в Тексас, трябва да се радваме че летище има, и хора могат да минават, пък и багаж идва и си отива... Табла и такива подробности... Това за друг път.
Та такова нещо не бях виждал! Никъде! Даже по летища в Черна Африка, от най-забутания вид, примерно летището в Додома, Танзания, на майната си в африканските храсталаци - и там не бях виждал полет да "изчезва". Да, но тук не е Черна Африка! Тук е Тексас! Щатът на генийте!
Леле каква ли е била радост и гордост, вероятно преди няколко години само, когато първият роден железен тексасец е успял да се изтрие, без да му пробие пръста!!! Предполагам че е имало щатски празник! В подтвърждение на безмерният безбрежен тексаски гений.
|