Разбирам доводите ти. И си прав. Ако обсъждаме нормални хора, с нормални мозъчни функций и изобщо физиологични и психологични параметри. Но дадения пример, с Черноорачев, мога да го обърна точно в моята насока.

Арнолд е в САЩ колко години? Около 30? Повече от половината си живот е прекарал в английско-говорящо обкръжение. Женен е за англо-американка (англо в отношение на култура). Идва в САЩ сравнително необразован. А тук завършва висше образование; значи влиянието на англо-американската култура далече надвишава проста време-пропорция. Ако Арнолд вярно пуска само по 2 английски думи на 5 германски - той е парагон на мозъчни способности.

Арнолд е парагон на мозъчни способности в сравнение с българи, които след 20 - 30 - 40 години в България, за не повече от 5 години в САЩ започват да говорят български с английски думи, и даже нямат мозъка/волята/културата/достойнството да говорят с децата си на български - а превключват на английски - и едва ли не се ГОРДЕЯТ че децата им (са толкова тъпи че) НЕ знаят български. Знанието на повече езици е изява на мозъчни способности; забравяне на роден език, или неспособността на родителя да предаде поне модикум от езика си на своето дете, е изява на ЛИПСА на мозъчни способности. ГОРДОСТ от тази ЛИПСА на мозъчни способности е... дъното на културно лайнарство.

Сега, горният обобщен пример на помиярщина НЕ описва всички българи. Аз, примерно, познавах един българин, изкарал техническа про-гимназия в Германия (дърводелско училище), после 1923 бегал (от жандармерията) в Турция, емигрирал в Иран - и после в САЩ. Женен за рускиня, от Иран. Повечето от живота си прекарал в САЩ, и още една четвърт - по Иран и Турция. По-малко от четвърт живот прекарал в България - тази четвърт разделена от 4 години в Германия. И? Бай Стойко Цанев си говореше чист български! Тук-там с руски думи (все пак съпругата му е рускиня; тя пък вмъкваше български думи в руския си), тук-там и английски. И Бай Стойко си бе запазил българския език точно в годините на Маккартизма в САЩ - когато говоренето на български е било открита причина за доноси и окалвания.

Днешните български пачаври "забравят" българския точно във времето, което е НАЙ-СВОБОДНОТО време в американската история за американци или имигранти от български произход, с НАЙ-МАЛКОТО насилие, или хайде, подбутване, към заборавяне на българщината. Забравят българския точно във времето, когато поддръжката на българския език взима толкова усилия колкото щракване на българска Междумрежие стоянка (неналично преди) или посещение до България (каквото беше трудно през ялтенския режим, и многократно по-скъпо!). (Аз помня когато телповик до България струваше Д3.25/мин, с федерална минимална надница Д2.65/час - на който му стиска да напомня на ялтенците че българи имат роднина в САЩ. Самолетен билет Лос Анжелес - София и обратно в 1992 беше Д1 750, ТОГАВАШНИ пари, цената закована за всички авиолиний, имали смелостта да превозват пътници между България и САЩ. Днес цената е двойно по-ниска, дори без да приложим инфлацията за 11 години.) Поддръжката на българската култура в САЩ беше нещо много скъпо, и трудно, и - в някои случаи - кариерно-ограничаващо. Но днес анти-българска дискриминация и анти-българско отношение почти няма, или поне няма традиционната пропагадна изява. И точно днес плюнковците забравят български!

Така че - за мен - Арнолд изобщо няма нищо общо с културните дегенерати, по някаква нещастна случайност раждани с такава статистическа честота в България.

Жалко. За българщината.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 04.11.03 17:11.