Нямам намерение да кажа нещо изключително умно, най-вече понеже е Неделя следобед и не ми се будят най-активните центрове на нервната ми система. Няма да говоря за други хора, само себе си ще използвам за пример.
Български говоря един-два часа седмично по телефона. Понякога се срещам със сънародници, да речем един път месечно. В повечето случаи е в "смесена" компания и говорим англииски когато искаме всички да ни слушат.
По професия съм инженер. Някои неща съм учил и обсъждал (безброй пъти) само на англииски. Няма никакъв шанс да мога да ги обесня на български без огромно затруднение. Понякога мисля за работата си на английски. Понякога мисля за листа за покупките от магазина на английски, много пъти ми се е случвало да блокирам ако си мисля за българското име а искам да попитам за упътване.
Когато се сетя се стремя да работя над акцента си, понеже когато отида в щат кадето не са виждали чужденци ми взима известно време да ме разберат ако я "карам през просото".
Случва се когато говоря български да изпусна някое американско "Р".
Считам себе си за българин и се гордея с това. Смятам, както и ти казваш, че съм доказал нещо тук и мога да имам малко годост от каде съм дошъл. В същото време не забравям защо съм дошъл тук - да съм американец, разбира се от български произход.

Като цяло, разбирам за какво говориш - езика е основния преносител на една култура, която определя една социална група. Разбирам и зова ти да пазим езика си. В много случаи, според мене ако не във всички, метаморфизма е неизбежен.