Допускане на чуждици в един език е подсъзнателно отсъждане на неговата способност да се развива от вътрешна културна динамика.

Който вижда езика си жизнен и развиващ се - прави дума от своя си език. Без даже да се интересува другаде дали вече има дума или не за новото понятие. Всички английски думи в полето на информатиката бяха създадени нови, често от обикновени хора, нуждаещи се от нова дума за ново понятие. Тези хора са виждали английския език като способен на развитие от вътрешната си културна динамика.

Който е решил че езикът му е неспособен на развитие - блъска чуждиците. Употребата на чуждици е копиране. А копирането е признание за съзидателна неспособност. Или за нужда от компенсиране на зеещи дупки в други фактори.

Аз изглежда под влияние на околната англо-американска култура виждам и моя личен език, българския, като способен на развитие. И блъскам нови български думи, когато имам нужда от тях. Точно по англо-американски. Което е интересно нещо. Както съм казвал преди, ако България можеше да си наеме правителство от англичани - вече да е цъфнала. Изглежда че ако България също си наеме езиковеди англичани за грижи по българския език - българският език вече да е цъфнал. А не давещ се на думи като дупенки, и гълтащ примирено памперси... Чието съдържание е детска дришня, та символиката ми да завърши кръговрата.

В крайна сметка всеки говори по свой си начин и си избира обществен кръг където този свой говор е приет.