Забравил си български? Вероятно. За български от ниво да държиш лекция в университетски курс по литература. Един вид, езикът ти е загубил политурата си. Ако не си полагал специални усилия да поддържаш българския ти и в служебно отношение, много вероятно твой месечен служебен отчет с трудности и непълно би го написал на български. Такъв вид забравяне, или недопълване с нови думи, е разбираемо.

Когато говорех за забравяне, забравянето беше на битовия език. Да забравяш думи като дом, сок, чиния, печка, кола, обувки...

Мисловните процеси (скачването в мозъка) се обособяват въз основа на майчиния (околния) език някъде до към 2 годишна възраст. Мозъчната езикова структура за този език остава цял живот вградена в мозъчната физиология. От там нататък всеки нов език получава нова мозъчна структура - но тя вече подлежи на промяна - или изтриване; само първият език е вграден.

Така че мисленето ти, структурно и чуствено, е на български. Думите можеш да замениш с английски - но мисленето ти е на български. Което не е проблем за САЩ: американският английски е по-европейски от британския, и ако се замислиш, рядко има изречение на американски английски което да НЕ можеш да го прекъснеш - и продължиш на български, без да нарушиш структурата му. Но това са маловажни за случая подробности.

Голямият пример в момента е как ти, Борислав, и моя милост поддържаме една сносна културна обмяна на български, след средно 20-и-нещо години живот в англо-езично обкръжение, и то поддържаме обмяната ПИСМЕНО, а пърковци не могат да скалъпят ГЛАСНО изречение на български след единични години извън България.

Българският, който ти, Сър, употребяваш в примера, подплащащ несъгласието с (предполагам моя) аргумент за забравяне на родния език - служи като пример колко малко си го забравил. Де така всички да забравяха български - и после да си поясняваха забравянето!

Има и друга подробност около твоето, хм, забравяне, на българския. Едно време щом дойдеш в САЩ - допирът с българщината изчезваше. Нямаше даже писма от България, под ялтенско. Аз няколко пъти в университета се опитах да видя български вестници. Имаха ги. В клон на библиотеката, някъде си. Като за да ги видиш, искаха студентската карта, и разни попълвания на книжа, и атмосферата бързо се израждаше в типа "какво те вълнуват теб комунистически вестници от комунистическа страна?" И като кажеш - не ме вълнуват политическите дришни, а искам да прочета поне частично по-нормален вестник като "Стършел" или нещо подобно - а! Че те имали точно само и единствено дришните! "Работническо Дело" най-първата! И пак намусени, че не се интересуваш от вестниците които ТЕ са си направили труда да набавят... Сега, в такива условия на нула допир с българския извън личното семейство (а много българи бяха избягали без семейство, та и такъв езиков допир нямаха) - вече говорим за условия за забравяне на български думи. Но днешните образи - те забравят българския точно във време, когато културната обмяна с България е по-близка и широка от когато и да било в американската история! По Междумрежието има и телевизия, и радио от България, и вестници, и списания, че и драсканиците от клубове и самодейци (като скромно ваш), и ел-поща обмяна с България на минути разстояние. Да забравяш българския в такива обстоятелства вече... изисква причини.

И тук се опитваме да разясним тези причини. Кой с мнителност, кой без. Но причните тъмнеят там някъде из дълбините на лични и национални психологични водовъртежи.