"Интересно, как 200 години или повече бебетата бяха повивани в пелени, а сега пелените станаха "памперси".

Бориславе, тук има малка подробност, заради която не си си обяснил разликата. Мъж си. Ако ти, се разправяше с пелени и памперси, щеше да знаеш разликата. Пелените се перат. Памперсите се хвърлят. Никой не иска, след като може да си го позволи, да пере лайна. За предпочитане е, да го сгънеш и да го махнеш от поглед и нос. Разбираемо е.

Искам да взема отношение и по забравянето на българския език. Нека оставим настрани нарочното забравяне. Забравя се и без да иска човек. Достатъчно е да си в среда говореща само английски, без проговаряне на български. Също е важно на кой език мислиш. Ако говориш и мислиш само на английски, давам ти няколко години и българския ще ти обеднее. След още няколко, ще си го забравил. Ако се озовеш в българска среда, ще започнеш да си го възвръщаш, но ще се мъчиш да се сещаш дори за обикновени думи в началото. Говоря ти го от личен опит. А знаеш, пиша и говоря на български сега. Никога не съм искал да си забравям езика, но като нямах шанс да го говоря, изфиряса. На времето съм учил френски. Можех да го говоря. Говорих и италиански. Скоро бях и във Франция и в Италия. Можех да се сетя отделни думи. За говор - и дума да не става. Ако се потопя в средата им, ще си ги възвърна бързо. Усещам го. Но до там.
Нещо пак в тази връзка. Преди да емигрирам, през цялото време живях там където се бях родил. Цели 26 години. Израстнах със съседите си, с техните деца. Връщам се в България за първи път след 22 години. Обадих се на приятел в махалата да организира едно събиране със старите съседи. Към 25 души се бяха събрали. Някои ги разпознах. На други размених имената. За няколко изобщо не можах да се сетя. Жената на моят хазаин не можа да ме познае. Изобщо не можа да се сети кой съм. (У тях отидох ден по-рано, без да се обадя) Тя дойде в къщата през последните осем години на моето пребиваване там. И не можа да се сети. Евентуално с времето, всичко си дойде на място в главата ми. Каточели физиономиите и имената свързани с тях изтеглиха от паметта ми и останалите подробности. Това е преживелица, която много рядко се случва в живота на човек и ако не ти се е случвало, не можеш да си го представиш.
Още един пример и свършвам. Вече става дума за мнителност. Когато ти дадат по-малко ресто в магазина, мислиш си, че са искали да те минат, нали? А може и да са искали. Но шансът е, че не са искали. Това го говоря вече от позицията на човек работил зад каса. Бях собственик на магазин. Знаеш, никой собственик не би и помислил да краде по този начин от клиентите си. А няколко пъти ме хванаха в грешка при връщането. Направо да потънеш от срам. Извинявам се, поправям си грешката и пусна в кесията и някакво подаръче без пари.
Та, мнителността е лошо нещо. И обикновено към забравилите български, проявява се мнителност, която според мен е грешна. Да се мъчиме да проумеем истинската причина, заслужава си да водим тези дискусии. Но трябва в същото време да си дадем сметка, че как говори един или друг, не ни влиза в работата, камо ли да го съдим.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш