Прав си, че езикът се променя. Аз забелязвам нашите деца: знаят българските думи (със съпругата ги учим на български; даже сега през лятната ваканция тя ги е хванала на "училище" с български учебници) - но ги хващам със словоред и определени конструкций, които са английски. С чужди думи нямаме много трудности: щом имаме нужда от дума, която я знаем на английски а на български я няма - аз съм на среща! Измислям българска дума, по англо-американски. От там Междумрежие, хруски, дупенки, дупевалки, пегащи, и прочие. Но - както казваш - нашият български вече се отклонява от българския български, който е неподдържан и задръстен с чуждици.

Аз бих казал основните промяни са в качеството на българската емиграция. Едно време избягалите от България бяха хората, които можеха да избягат: камионджий, влакови машинисти, селяни от граничните зони, моряци. Говоря за определящия културен облик. Тези хора, за да заживеят нормален живот в новите си държави, се нуждаеха от доза обучение, за поемане на занаят. Те бяха поставяни пред огромен културен контраст, защото тяхното ново образование, даже ако занаятчийско, им отваряше очите към нов огромен свят на технология и способности, които в България те само са били подозирали от западни филми. Много от тези хора с готовност се освобождаваха от българщината си и поемаха ново културно обособяване. Последното е трудно да бъде определено. Но не беше българско.

Много българи от новата емиграция имат образование И (много важно и!) уредена работа по професията. Те не идват тук да мият чиний и пътьом да чакат да им лъсне слуката да поемат на горе, евентуално към професията си; те влизат в обществото от нивото на професията си. Тук няма толкова културни колкото лично-комплексни контрасти. Но явно последните са много силни, защото доста от тези хора са едви ли не по-нетърпеливо отритват родната си култура от колкото правеха старите емигранти. Най-разваленият български, или на право английски, съм чувал точно от тези бройки! Много ми е странно да слушам някой пърковец, дошъл преди не повече от десетина години, как се "мъчи" с български думи, след като аз съм изкарал вече 25 години в САЩ, и въпреки недовършено 8-ми клас българско образование - пак мога да вържа три думи на кръст, и всички да са български! Даже ако някои са мои нови български думи.

Жалкият контраст на българските "нагаждания" идва на фона на други имигранти. Защо Ванкатесан Кришнамурти, или Туло Себаруа, или Туан Труонг, или Костас Гианополус, или Аслан Караоглу си бачкат и си живеят нормален живот в САЩ, примерно, а българският Ясен усеща нуждата да се направи на Сам, че да живее... както живее примерно камбоджанският Буннавут Тианг, който си праска с приятелското Бун? Или както живее германо-американският Боб Ес, на който не му пука че името му така лесно зазвучава като Боб Задник, или Боб Гъз!

Ти споменаваш за осъждане от живеещите в родната езикова среда. Ха! Осъждане може и е редно да има - но посоката на осъждането май е обърната. Как може идиот, който купува за бебето си "памперси" да ме съди за това, че ние за нашите бебета купувахме дупенки, с памперси бидейки вид дупенки? Или който не влиза в агреман с мен - вместо да е несъгласен?! И говори за регион, не област или околия; за билдинг вместо за сграда, и поредица езикови изгъзици?!

Изобщо шарен свят. Покрай златисто-жълтите трябва да има и дришнено-кафяви; природно е.