|
|
| Тема |
 РОЖДЕН ДЕН |
|
| Автор | yмopeнa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 11.04.03 23:55 |
|
|
|
Наближава поредния рожден ден. Отново без финикийски знаци. И отново без ишах. След последния голям купон преди няколко години, просто спрях да го празнувам. Приключих. Остана именния ден, на който влизам в църквата и запалвам една свещичка. Ей така! За някой, който вярва. Аз съм атеистка и “червена бабичка”. Не вярвам в нищо. И май от нищо вече не ми пука! Обръщам се назад и си виждам живота: един безкраен празник, пък макар и по времето на комунизма. Но “комунизмът си отиде” и с него и празника. Сега строим “демокрация”. Отваряме очите на слепите, за да могат да докуцукат до Европа. Те вече знаят кои са Висоцки и Солженицин, какво е асцендент и хороскоп, CV и мотивационно писмо, Au pair и евро. Някои от тях грабват българо-италиянски, испански, френски, английски разговорник и хукват в аванс към Европа да гледат стари баби и да им бършат 4 -буквието за някое и друго…евро! Други хукват към родните стадиони да потрошат малко пейки и автобуси. Трети си хвърлят торбите с боклук през прозореца и доволно се оглеждат. А да видим кой ще им попречи! Отвреме, навреме някой гръмва някого, просто ей така, да разчупи еднообразието.
Юпитата се опитват да прехвърлят лондонското сити на местна почва и започва да мирише на.. революция. Ама само си мирише…по кварталните градинки и капанчета и по селата. Иначе си мълчим. Едни си мълчат, защото си мислят, че им е хубаво: работят си разни неща, от тук, от там, каквото дойде в лоното на сивата икономика. Други си мълчат, защото не знаят какво да кажат: все тая, няма кой да ги чуе. Трети си мълчат, защото гледат сеир: кой кого ще изяде. И не забелязват, че вече са в устата на вълка. После и да забележат няма да има никакво значение…
Аз също мълча. Защото рожденните ми дни са много. Уморена съм и не мога да се затичам нито да гледам стари баби, нито да троша автобуси, нито да си хвърлям боклука през прозореца. Мога само да се опитам да си продам жилището в центъра или да го заменя с подобно в някои от крайните квартали. После ще продам това от крайния квартал и ще мина на “под наем”. А после…
Дотогава се надявам рожденните ми дни вече да са свършили.
| |
| |
| 
|
|
