|
Тези дни Боинг - Сиатъл биват съдени с класово дело. Боинг дискриминирали. Срещу служители от 7 страни: Виетнам, Пакистан, Индия, Филипините, Камбоджия, Афганистан, и Иран.
Ищеците изглежда мислят, че ще могат да следват стъпките на "дъгоцветните" черни и мексиканци, които осъдиха Боинг за дискриминация през 2000-2001 година и Най Голямият Брат Джеси Джаксън им издейства разни фактори... Ще видим дали всичките дискриминаций са еднакви пред закона, или просто някои са по-еднакви от другите. И защото в случая не мога да кажа, че изобщо Е имало дискриминация, нека видим какво ще стане с т.нар. "правда". (Йеп! В случая съм на страната на Боинг! Чуствам се малко неловко, да съм на страната на голяма корпорация, и ми е терсене без да размахвам критики - но което си е право - право си е!)
Та по случай новото съдебно дело: ето го разказа, като спомен от бъдещето?
ФАКТОР
Георги Ушев
07 АПР 2001
"Йо, брато, как бъде факторът?" чувам един от черните техници в моята служба, дивизия на Боинг, да пита свой черен събрат. Въпросът е зададен в тоалетната, и проехтява отчетливо и високо за всички останали да чуят. Явно "факторът" е нещо, което спокойно може да бъде обсъждано на всеслушание. "Факторът бъде идващ, мой главен човек!" бодро отвръща запитаният, "Бъде удрящ банката този Петък."
През обедната почивка вън срещам една от сестрите, както се наричат черните американки. Мъжете са "братя", жените са "сестри"; мъже и жени на възраст или на голямо уважение са "главни човеци" и "голями мами", съответно. "Какво бъде този фактор?" питам аз сестрата, младо момиче, с моя най-добър негърски английски. "Има много фактори на този свят," заусуква тя и силно избягва да ме погледне в очите. Хм! Ще питам по-нататък, решавам на ум. Ще питам мой главен човек, бивш колега. Когото ще видя на обяд, след няколко дни.
"Хе-хе!" подхилва се моят главен човек, на въпроса за "фактора". "Това не е просто фактор, а Джеси Джаксън Фактор!" Моят главен човек няма да усуква. С него отдавна сме се разбрали, че защото аз съм посещавал изцяло черна гимназия в Африка, нещо което даже черните американци не смеят да правят там, аз съм "удостоверен афро-американец". Значи, макар неофициално и извън американските расови разпоредби, аз също съм брат. Заслужавам прав отговор.
"Имаше съдебно дело срещу Боинг, Сиатъл, за дискриминация. Делото беше започнато от сестра, оплакваща се от дискриминация срещу черните в Боинг. И адвокатът на сестрата разровил из работещите там за други подобни случаи, на хора страдали от същата дискриминация, но може би непосмяли да се оплачат, или да заведат дело. И преди да кажеш "Брато Джеси, помощ!", личното дело на сестрата набъбнало в класово дело на стотина човека. Дело срещу Боинг. И Брат Джеси чул. Брат Джеси се загрижил. И ето го Брат Джеси, Най-Главният Човек, на разучаване в Сиатъл. Да видиш как е бил посрещнат там! Фил Кондит, най-големият дирек на Боинг, когато пътува - все едно мишка прибягва по ъглите. Немаркирани частни самолети. Неоповестени разписания. Анонимност. Страх. Интересно от кой го е страх? А Брат Джеси - посрещнат като… като Най-Главния Човек, като какво друго! Приветствия, микрофони, камери. Фил Кондит прибягва анонимно. А Брат Джеси гърми за дъгоцветната коалиция и вдига шум до небето.
Боинг притежават щата Вашингтон. Спокойни са. Никой не може да им прави вълни. Боинг са хванали фактора, щатско ниво. Обаче Брат Джеси - той повел нещата към федерален съд. Боинг и федерален фактор могат да дръпнат - но това знаеш ли колко е скъпо? Едно е да уреждаш фактор на щатско ниво, друго е на федерално. Друг ценоразпис имат федералните съдий, продават се по федерално ниво цени, ако ме разбираш, мой човек!
Но Боинг имат инерция. Инерция на арогантност. Или на самозалъгване. Завряли се в дълбоката забутана провинция на Сиатъл, и на където погледнат - чустват се прогресивни. На изток - ей ги свръх-бялите расисти, дето маршируват в подготовка да избиват всичко нерусо и несинеоко, в Идахо. Отвъд Идахо --ето ти Монтана, и ти сам си живял там, та знаеш какви са. На юг - ей ги мормоните в Орегон… Да те уча ли за тях? Всяко семейство с оръжейница и муниций, със запаси от храна, и те за война готови… Небялите раси изрично посочени като дяволски изчадия, в мормонската книга. На север - англо-канадчаните от Британска Колумбия, напъващи да се отцепят от Канада и да си спретнат чиста англосаксонска република, чистотата започваща с изтребване на китайците от Ванкувър… На запад - голият океан. Сив и студен; не можеш да го пипнеш без да си замръзиш пръста в леденото течение от Аляска. И по средата - ето ги Боинг, прогресивните. Топлите души. Хванали фактора.
Боинг даже отказаха да отбележат пристигането на Брат Джеси в Сиатъл. Подготвят се за делото и не им мига окото. Знаят - съдилищата са им в джоба. Ако съдилищата изпуснат - започват обжалвания. Боинг имат парите да обжалват с години. Десетки години. В това време съдещите за дискриминация - да си ядат съдебната победа! И да стържат задници по агенцията за безработни.
Но Брат Джеси - за това той, а не аз, е Най-Главния Човек - той знае маневрите. Дъгоцветната коалиция - превключва на нея. Хората на Брат Джеси намират случаи на дискриминация в Боинг срещу мексиканци и други хиспанци. Класовото дело на черни американци срещу Боинг затътнява в класова лавина. Да дръпнеш фактор в такова дело - това са сериозни пари, даже за Боинг. Да не говорим за ликетата по корпорационния облик! Започне ли класовото дело, а то е имало доказателства и доста тяга, нека цял свят гледа и слуша за мръсните гащи на Боинг. Говорим излагане, и за Боинг, и за корпорационните диреци там.
Значи, Брат Джеси обръща играта. И Боинг - гледай какви покани, какви поклони, какви мили думи за Най-Главния Човек! Забелязали присъствието му! Заети били, не можели да схванат каква велика личност им била кажи-речи на гости. И ето Брат Джеси на личен, много личен разговор с Фил Кондит. При който разговор Брат Джеси обещал да отслаби натиска и да омири дискриминираните ищеци, ако Боинг дадат на всеки черен и хиспански американец автоматично 2% до 4% увеличение в заплатата, върху редовното годишно. Боинг Личен Състав измайсторили "статистически мерилки на дискриминация" и ги вързали към формула с автоматичното увеличение. Което хора от юридическия и икономическия екип на Брат Джеси одобрили. Значи, колкото повече дискриминация е имало, според статистическите мерилки, заплатното увеличение по-близко до 4%. Аз самият получих 2.3% от Брат Джеси Фактора. Когато ни казаха за тези неща, също ни посъветваха да си затваряме устите във или извън Боинг - защото сме щяли да причиним нежелана реакция в "другите". Някои го правят - справка сестрата с усукванията. Други на пук се хвалят - справка братята в тоалетната."
"Добре де," отбелязвам аз, "това договаряне някак мирише. Мирише на…"
"Мирише на дискриминация, нали?" съгласява се моят главен човек. "Да, това е дискриминация. Вид дискриминация. Но нека светнем по-силна лампа върху нещата. Това българското "дали дяволът е толкова черен - зависи от светлината върху въпроса" - много ми харесва! Сега, кажи ти, когато започна работа, колко човека работеха в твоята група? И колко сте сега?"
"Бяхме между 20 и 45", отговарям аз. "А сега сме… Трима."
"Говорим 7 до 15 пъти намаление в броя на работещи хора. Да кажем, половината от това е повишената трудова производителност. Нека 2/3 от това е производителността. Значи, какво, вашите заплати, на вас останалите трима - удвоени ли са? Не! Защо? Значи, вие трима произвеждате за 20, нека сме консервативни, и къде отива печалбата от вашата повишена производителност? Във вашите акций от Боинг? Малко отива и там, да, но чак пък в същото съотношение?!
Това е фактора, мой човек! Диреците от Боинг се събират и решават: искаме повече пари. След което се обръщат и взимат повече пари от вас, от нас, от всички работещи хора в Боинг. Точка. За справка, погледни с колко стотици процента е скокнала заплатата на въпросните диреци, спрямо единичните проценти на твоята и моята. Сега, голямият въпрос: кой може да стане дирек на Боинг? Виж имената им, и се досещай! Прочети им биографийте! Значи, тези хора решават да си дръпнат свой фактор, който дискриминира срещу всички останали. Този фактор те го наричат "икономическа позиция". Имат я позицията - имат го фактора. И дискриминират срещу всеки друг, който го няма.
А какво точно е "икономическа позиция"? Това е икономическа сила. Който е силен - той дърпа фактора. Диреците на Боинг искат да ни плащат по-малко и да взимат повече за тях си - правят го. Те са силните, ние сме слабите. И ако някой друг дойде, и дръпне още по-силна "икономическа позиция" - говорим за Брат Джеси - това изведнъж става дискриминация? Като начало, Брат Джеси Факторът облагодетелства стотици пъти повече хора от колкото факторът на Боинг диреците. И с къде по-морален процент! Защо Брат Джеси, и изобщо черните и хиспанските американци, да сме виновни в дискриминация след като ние просто играем по правилата, вече положени пред всеки американец от самите диреци в американските корпораций?"
А ако някой захленчи, че заплатите на диреците следват някакво свободно договаряне, предмет на икономическата динамика, а Брат Джеси Факторът е насилие пряко икономическата динамика, ето го въпросът: какво е икономическата динамика ако не сблъсъци на икономически сили? Цената на нещо варира въз основа на множество икономически параметри, които включват наличие на ресурси и какво ли не, чак до психологията на потребители и производители и работодатели и работещи. Който се чуства икономически силен - иска повече пари. Пък нека другите да му резнат мерака! Но ние така сме навикнали да виждаме дърпането в една посока, че всяко противодействие ни се струва непривично. Диреците на Боинг решават, че цената на тяхния труд скача със 100% процента? А, добре! Брат Джеси решава, че цената на труда на черните и хиспанските американци в Боинг скача с 3%? Олеле! Дискриминация! Ако има дискриминация, тя започва от двойния стандарт, мой човек.
Ние - говоря за всички работещи хора - чуваме ежедневно как нашата производителност и нашата експертиза и нашите заплати са мерени с тези на други хора по света. Тряба да има глобална конкуренто-способност, така ни се казва. Нашият труд може да бъде купен по-евтино някъде извън САЩ - хоп нашите редици съкратени и нашите заплати или облаги резнати. А да си чул нуждата от глобална конкуренто-способност да е довела до оценка на производителността и експертизата и заплатите на корпорационните диреци? Ето ги диреците от Даймлер-Бенц и от Крайслер. Сополанковците в Крайслер не само купени като старо желязо, но и получавали десет пъти по-високи заплати от тези на диреците в Даймлер-Бенц! Къде е била икономическа динамика? Да, разиграла се е. След колко поколения Крайслер диреци, пенсионирани като племенни главатари? Фактор, мой човек! Нечий фактор, за нечия свита от близачи. От избрани хора, искам да кажа."
"Добре де", питам аз, "това къде оставя нас, американците без членство във върхушката от корпорационни диреци или без закрила от Най-Главен Човек?"
"Оставя ви там, където са били братята и сестрите преди петдесет години. Трябва ви икономическа сила. Трябва ви факторът. Едни го купуват с пари. Други го добиват чрез организация в профсъюзи. Най-мачканите го добиват чрез трамбовка на паважа и граждански безредици…
Какво да ти кажа, мой човек… Не се гордея особено с фактора. Защо трябва да прибягваме до такива унижения?! Нека сменим темата и продължим обяда, може ли?"
|
Фактор - спомени от бъдещето