|
|
| Тема |
 Неприятна случка |
|
| Автор | Жижy (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 29.05.02 00:49 |
|
|
|
Слушайте какво ми се случи днес: Имам детенце на 2 г. с което ползваме градски транспорт за да се приберем. Винаги сме с количка понеже разстоянията са големи и тя сама не може да върви. Та в края на деня в един автобус двама цигани ми направиха постановка и ми откраднаха портфейла от чантичката на детската количка, представете си. лошото е че вътре имаш около 50 лв. никога не нося толкова пари но днес щяхме да купуваме сандали и летен панталон. кажете ми това че мразя от тези двама цигани и проклинам момента в който се срещнах с тях вреди ли на моята душа. през цялото време докато тези хора са ме обирали аз изпитвах към тях много мили чувства, защото единия освободи място на две момичета да седнат (после се оказа че са били много близо до бебешката чанта с моя портфейл и просто си е разчистил пътя) а другия се тревожеше за момиченцето ми което беше много уморено от обиколки по магазините и мърмореше през цялото време. когато разбрах, че са ме обрали, 20 мин след акта си дадох сметка защо се държаха така странно с мен и околните. кажете ми толкова ли е изпаднал българина та да краде от майка с детенце (това бяха пари от майчинските ми които както знаем са много оскъдни и нестигат за нищо). кажете ми как да не ги мразя тия хора и защо ми се случи това, защо никога не виждам користното в хората а си мисля, че го правят от добра душа. защо въобще продължавам въпреки всичко да обичам хората, бедните душевно, озлобелите и толкова изпаднали души, които могат да си позволят да крадат от двегодишното ми детенце ....
| |
| |
| 
|
|
