Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 16:42 23.01.20 
Клубове/ Мнения / Вашето мнение Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Похлупак
Автор Cв. Ckpoмни (член)
Публикувано16.04.02 18:21  



Вчера беше данъчният срок (за САЩ). Време за патриотична данъчна радост.

Днес чух по 640АМ, интервю от Бил Хандел с адвокат по "бащинство", че в Лос Анжелес Околия от съдебните "бащисвания", 78% са поради... съдебно неявяване на "бащата" - който в повечето случаи даже не знае, че е съден за бащинство... И че основният критериум в бащисването е... възможността да се плаща детска издръжка - а НЕ биологичното бащинство... Всичко това в името на доброто на децата... И на националното благо... Обаче сега един щатски сенатор от Калифорнийския Сенат е задвижил проекто-закон, бащинството да бъде базирано на - дръжте се за стола! ужас! - да бъде базирано на биологично бащинство! Сенаторът моментално бива одюдюкан заради ашлашкото и анархическо хлъзгане, с този... НЕнужен закон... И си спомних за разказ, който го написах по разговори с един джентълмен... И ето го разказа тук:
=======================================================
ПОХЛУПАК
Георги Ушев
09 АВГ 2001

…"Вуйчо е добряк. Твърда глава, всичко на пук правеше, и голям курвар беше, дълги години, и разни шашми въртеше, но никога не стигна до пандиз и изобщо иначе излезе много хубав човек! Под похлупак.

Баба ми имаше голямо семейство. Седем деца. Вуйчо ми беше седмия. Шест по-голями сестри - и хоп на мама момченцето! На мама сладурчето! На мама захарчето, вуйчо ми, е точно 3 години по-възрастен от мен. Уж ми е вуйчо, а с него сме играли като деца по улицата. От там ги знам тези неща.

Дядо ми бил металургичен работник. По негово време, това значело смъртна присъда от пнеумония. Чувал съм разкази от негови приятели, късметлий да намерят работа извън металургията - и да оживеят да видят внуци. Защото металургичните работници - всичките пресни имигранти. Бачкали по 50 часа седмично. Работни условия - по-зле от животински! Година - две бачкане, и ако не от първата зима, от втората зима пнеумонията ги загроби. Никой не му пука за тях; от където са дошли - от там ще дойдат още. Имигранти колкото щеш! Дядо ми оцелял чак до петдесет. Даже не умрял от пнеумония, а от сърце. Що вдовици завиждаха на баба ми… Но искам да кажа, с дядо ми или на работа, или в къщи пребит от работа - баба ми станала главата на семейството. Тя върти дом и възпитава децата и всичко. Животът я насилил да стане корава жена, за да успее да се справи. А коравостта иска психологична опора. И баба ми на края бе избила на религиозен фанатизъм, католически.

Първите шест деца, дъщерите, били провал. Така ги виждаше баба ми - провалени. Както вица за католическата детска градина, където едно момиченце заявило, че когато порасне ще стане проститутка - и монахинята припаднала, защото й се причуло, че момиченцето искало да стане протестантка. Баба ми, в беднотията на началния имигрантски живот, дала дъщерите, това включва моята майка, в обществени училища, защото са безплатни. И нито една от тези дъщери не се омъжила за католик! Провалили се тотално! Всичките имаха щастливи семейства, някои от съпрузите, като баща ми, даже някой път от уважение ходеха в католическата църква - но баба ми само виждаше провал и морална разруха. Впрочем, по него време само майка ми беше венчана; лелите ми се венчаха после. Но като че на пук на баба ми - а може би и след като видяха как вуйчо литна към морал в католическото училище - и те се омъжиха или за протестанти, или за невярващи католици.

Виж, маминото съкровище беше изпратено на католическо училище. Не беше чак толкова скъпо - но пък не беше и безплатно както обществените. Аз ходех на обществено училище, вуйчо ми ходеше на католическо. Значи, баба ми ще го оформя по правия, католическия, моралния калъп.

И вярно, вуйчо ми много неща учеше за морал в католическото училище! Падаше ми се хем вуйчо, хем нещо като батко. Той ми разясни всичките мръсни думи, които могат да се поберат в главата и въображението на хлапак. Той ми показа снимки с как се правят бебета; купил снимките в училище. Много се оръсил за тях - с цяла бира и кутия цигари! Което му показало каква печалба има в порнографията - и после в пети клас вуйчо сам завъртя порнографска търговия в училището. С цветни снимки! Луксозен продукт, за нашите хлапашки години. Това в основното училище. Значи, играеше на дребно, по детски. Защото после в католическата гимназия вуйчо уреждаше съпроводни услуги, нещо като финна проституция. Порнографската търговия, детската, един вид, му бе дала шлифовка. Ох, да го чуеш как описваше момичетата! С библейски цитати, за девственост и всичко; надървя ти се само да го слушаш! И знаеш ли от къде набираше момичетата? Всичките по-възрастни какички, разработени, та чак нас да учат. Набираше ги от католическата девическа гимназия, точно от там! Професионални девственици, до една! Да, вуйчо сериозно бе залитнал по правия морален път!

А баба ми… За нея вуйчо беше мамината гордост! От една страна, щеше й се да го пусне да се доразвие в католическа насока, да стане Папа. Но пък някой път беше по-склонна да го дръпне от папството за да продължи семейното име. А вуйчо ми - той все едно свещеник ще става! Отличник беше по богословие! И по предметите за подготовка към свещеническата якичка. Пълен отличник! Такова ангелично поведение! Знае ги книжата на изуст! Чувахме му изпълненията, когато навиваше надървени гимназисти за чифтосване с професионалните снежно-бяли недокосвани снежинки от католическата девическа гимназия... За мен, като за роднина, услугата беше безплатна.

В това време моите лели се омъжиха, значи провалиха се най-безбожно, както вече ти описах, и вуйчо остана едничката светлинка и гордост и радост в живота на баба ми. Баба ми вече не искаше той да става Папа; виждаше го адвокат, задомен с истинско католическо момиче, точно с католическо образование досущ като неговото. Вуйчо ми щеше да хвръкне по висините на правното поприще. Баба ми вече знаеше, че на баловете в резиденцията на мамината гордост нямаше да припари нито един от безморалните зетове. Нито пък тяхните безморални, провалили се съпруги, по случайност нейни дъщери.

И вуйчо ми хвръкна. Но не с адвокатство, а с авиолинийте. Едно е да пипаш на дребно с гимназистки от една гимназия, друго е да шариш по цяла Америка, със стюардеси по този и онзи хотел край голямите летища! Национален обхват! В онези години нямаше законите срещу дискриминация по възраст или по външен вид или по семейно положение. С други думи, всред стюардесите нямаше бабушкерите или урунгелите или тлъстачките от днешното прогресивно време. Бяха хубавелки, подбрани, изпитани, един вид, и всичките много налични, ако ме разбираш. Момичетата си имаха причини да са стюардеси. Умните разиграваха полето, така се казваше, намираха си съпруг, със солидно положение - защото тогава само заможни хора можеха да пътуват със самолет - и хем си уредят живота, хем видят и свят. Глупавите си оставаха курветини - но и те се утешаваха, че имат работа с по-заможните класи, с намален риск за болести, и без разни падения, а с много, много сносен доход, да натрупат сметка за старите грозни години. Примерно, до 1972 абортът беше нелегален. За обикновените жени. За стюардесите и тяхните заможни любовници такива проблеми изобщо не съществуваха!

Явно вуйчо ми и в авиолинийте трябва да се е проявил - защото се сдуши с други като него и превключи на международен обхват. Тия другите джентълмени - не знам те къде са били заквасени с богословските наклонности; май доста, да не кажа повечето, бяха цвят от частните училища на другите религий, дето красят американския богоугаждащ пейзаж. Изобщо вуйчо се изстреля балистично в главоломна кариера, доста буквално, защото чувах разни слухове за спешни лечения с пеницилин - до толкова ни бяха тогава "главоломните" болести. Може и разни делови библейски схеми да е пробутвал. Едно време се съмнявах, вече не. Искам да кажа, вече съм убеден. Вуйчо ми летеше по целия свят. Видя го най-много веднъж на няколко месеца. Загубих близката връзка с него. Иначе баба редовно го оплакваше, как детето на мама било експлоатирано и лишавано от усет на дом. Бабините литургий обезателно завършваха със солидно очерняне на проклетите протестанти и безбожници, юркащи вуйчо по света и късащи го от неговите корени… Вуйчо беше жертва на пъклена конспирация, разбираш.

По едно време, някъде към 1975, вуйчо изчезна от хоризонта. От баба чувахме разни проклятия по редовните безбожници, това към година. Вейна се слух, че вуйчо бягал от съдебно дело. За бащинство. После май станаха няколко съдебни дела. Той може да е бил невинен - но на човек с неговото поведение, иди доказвай невинност, пък бебето даже на марсианец да прилича. Нямаше ги разните ДНК в онези години. А и съдилищата действаха с процедурност, която доста хлабаво, така да се каже, приписваше бащинство. Примерно, бебето може би е на Джон, може би е на Бил, а може би е на някой друг. Кой ще издирва оня другия, ако двама потенциални бащи са вече налични, под ръката на съда? Няма смисъл от разтакаване и гонене на вятъра. "Доброто правосъдие е експедитивното правосъдие!" И от тия двамата налични, бебето може би по-вероятно е на Джон - но Джон е беден като църковна мишка. Ще го бащисат, но от него издръжка я изстискат, я не. И хоп - ето ти още една невенчана курва с дете, да увисне на обществени подаяния. Такъв морал, такова бащисване е контра-производително за националните интереси, разбираш. А виж, Бил е паралия. Не до там, че да хване хлъзгав адвокат и да се измъкне - но достатъчно за да плаща детска издръжка. И ето го Бил, произведен в баща, със съдебен печат, и всичко точно. Ако на Бил не му уйдисва - да обжалва! Да лее вода в мелницата на съдебната система! Да бута националната динамика! Това е делови, звонък, патриотичен морал! Нещо като "ние да ги бащисваме, а Господ да довършва подробностите". Добрите стари времена, а?

Та вуйчо просто съвсем случайно беше ре-базиран, в служба на някаква арабска авиолиния, в една от ония страни на Арабския Полуостров, дето християнските адвокати ги пържат в олио - подкладено със съдебни призовки от християнски съдилища. Един вид, тотална недосегаемост! В това време делата по бащинство минаха и отминаха, бебетата бяха експедитивно и патриотично снабдени с платежоспособни бащи, и вуйчо можеше да се върне. Да, но той не шавва от арабската страна! Разни приятели на вуйчо, от към САЩ, завъртяха обзалагане: дали и кога той ще се върне, и ако се върне, дали ще пее сопрано. Защото никой не можеше да приеме, че вуйчо е способен да си седи на задника и да не врътне курвенска комбинация, пък ако ще да е в най-арабската арабска и най-мусюлманската мусюлманска държава на света!

Вуйчо разби вероятностите и одрънка залагащите; врътна ги като торнадо! Първо, прибра се обратно в САЩ; второ, прибра се с всичките мъжки чаркове на място; и трето - прибра се женен! За християнка арабка. Много добро момиче; пада ми се вуйна. Четири години по-млада от мен. И големият въпрос е - как може тя да се издъни с вуйчо ми? И вуйчо ми, и вуйна ми много силно траят по въпроса, вече толкова години. Но аз предполагам, че вуйчо пак е бил врътнал някаква комбинация, или се е бил опитал да врътне. Но там, в арабския свят, няма хлабаво! Нахлузили са му юздите. И ето го вуйчо ми венчан! И църковно в страната на вуйна ми, и граждански в САЩ.

Баба ми запроклина целия свят! Остави, че вуйна ми е арабка, и хич не е католичка, но тя е даже - представи си ужаса! - тя е източно-православна! По-безбожно изпаднала даже от протестантките! Баба ми така и никога не й проговори една дума! Умираше, и майка и лелите ми и вуйчо ми край нея в болницата - а баба обръща очи да не гледа снаха си! Леле, какъв фанатизъм! Да се чудиш как децата й от отвращение не са станали кръгли атеисти!

Значи, вуйчо ми вече вкаран в правия път. Семеен човек. Не шава; не смее да шавне! Семейството на вуйна ми - те богати хора. Накупиха си резиденций по САЩ. На всеки няколко месеца - врътнат се насам. Пари, връзки, всичко! И я вуйчо да смее да кръшне! Ще му уредят уреждането, та няма да се види! То арабското християнство и арабското мусюлманство - разликата е в украсата на вътрешните стени на храма. Напевите на ходжите и на източно-православните свещеници, ако можеш да ги различиш - браво! Едните имат мозайки със засукани геометрични форми, а другите имат икони със засукани човекоподобни изображения. А, и мусюлманките ходят с черни чаршафи, а християнките с бяли. Страхотна разлика! Иначе еднакво пипат, по житейските въпроси. И вуйчо така ден, два, година, две - загуби навиците от католическия морален калъп, в който баба го бе заоформяла…

Да, обаче вуйчо пак намерил дупка, да кръшне през нея! Не по жени; там е бетониран. Но закръшкал с далаверки, парични. Фирми някакви откриваше, правеше, струваше, от данъците загуби отписваше… В тези неща роднините на вуйна не знаеха как да го притесняват. Свобода намерил, човекът; творческа, кръшкаческа свобода, един вид. Но тук вече данъчните власти го надушили… Започнаха да го викат, за "разяснения". И вуйчо започва да вижда къща, пари, пенсионни сметки от към задния край… Някой данъчен му прошепнал за курортния отдел, пандизчийския курортен отдел...

Вуйчо започна да спасява данъчното положение. Но от тук опита - стена! От там опита - пак стена! Той опитва, оспорва, обжалва - и лихвите и наказуемите се навъргалват като снежна лавина! За първи път в живота си вуйчо ми се усети вързан. Вуйна ми искаше да се изнасят обратно в арабския свят. Да, но САЩ данъчните власти завардили и финансовите пътеки на там! Безизходица! Най-сетне негови приятели му намериха един отракан данъчен адвокат. Той се хванал за главата! Ровил из прецедентите по данъчния съд, разследвал, умувал. Намерил пролука. Извикал вуйчо и вуйна и им стоварил добрата новина: трябва да се разведат.

И хоп - вуйчо и вуйна ще се развеждат. Адвокатът успял всичкото семейно състояние да го припише произхождащо от вуйна, с нейните богати родители. Номерът беше да се разведат - и вуйна ми да го одере, ужким, до бели гащи. После адвокатът имаше връзки и знаеше шашми, да остави вуйчо ми "неинтересен" за данъчните. Много силен ход! Само се иска вуйчо и вуйна да изиграят малко разводен театър в съда…

Значи, дойде съдебното дело. Адвокатът на вуйчо лъже и маже - както само най-облекченият от всякакъв свян най-аморален адвокат за две хилядарки на час може да лъже и маже! Тези две хилядарки на час тогавашни пари, разбираш. Вуйчо - и той не пада зад адвоката! Старите курсове в католическата гимназия, по богослужение и реторика - ела гледай някогашния кандидат-папа в действие! Но вуйна, нещастната, тя раснала в друг свят! Момичето не знае как да лъже! Не може! Няма я моралната закваска! Разрева се… Замоли съдията да не оставя вуйчо на улицата. Нека останел с дял в къщата. И с дял в парите. И с дял в това, и с дял в онова… Все едно адвокатът и вуйчо целия предишен месец са учели на разводен театър не нея, а креслото под нея! И съдията гледа, гледа, пък на края не издържа. "Бе вие сериозно ли искате да се развеждате?" Съдията искаше да отпрати вуйчо и вуйна на съпружеска семейна терапия… Ужас!

Но разводът успя. Вуйна разпродаде семейните притежания. Не тя, а адвокатът; вуйна не можеше да се види в огледалото от реване, камо ли делови книжа да чете. Вуйчо се изнесе, по бермудки и фланелка - театър за пред данъчните доносници, в боксониера под наем. Удържа да "проектира мизерия" близо три години, до като данъчните го отписаха; отказаха се от губене на повече усилия по него. В това време, пак за "проекция", но в друго направление, вуйчо ходи на срещи със жени… Които са една и съща жена, именно вуйна ми. До като данъчните хрътки се навъртаха край него, срещаха се по разни ресторанти. Вече се срещат в къщата на вуйна. Седем пъти седмично. Всяка седмица. Семейството на вуйна - те си имат вуйчо за зет, техен човек. Всичките роднински функций - вуйчо и вуйна там, официално разведени, неофициално плътно заедно. Евентуално ще се венчаят пак, но чакат статута за данъчно ограничение.

Та мисълта ми беше, доживях да видя вуйчо разведен, със съдебно освобождаване от семейни задръжки, свободен да се развява и хойка където иска, със стимула отявлено да се развява и хойка - а той на пук на "проекций" и всичко да живее по-вързан даже от семеен мъж! Когато пропсува и пропуши и пропи и порнографската търговийка завъртя в католическото училище - кой е можел даже да сънува, че вуйчо ще завърши наченатия морален път под такъв похлупак?! Господ работи по странни начини."...



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Похлупак Cв. Ckpoмни   16.04.02 18:21
. * Re: Похлупак Em.   25.04.02 00:52
. * Re: Похлупак Oптимиcт   25.04.02 17:26
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.