|
Нещо като послеслов към "Бюикът" (който го помествам по-долу)...
Американската обществена устойчивост се оказа доста... лабилна? Дано да съм се, такова, смутил!
МЪТНИ ВРЕМЕНА
Георги Ушев
04 ДЕК 2001
Доживях и аз да получа билетче за превишена скорост! 145км/час. И то не къде да е, а по широко-отворения прав път през пустинята към Лафлин, Невада. Разклаща самочуствието, такова билетче! Да бъда спрян за превишена скорост! Cъс семейството в колата, да бъда спрян! И то на такова място! Хм! Справка моя разказ "Бюикът".
"Сега като размишлявам за миналата Събота, нещата са по-кристални от въздуха над пустинята," обсъждам изненадата (и болката) си с джентълмен, издълбочко свързан със шерифството на Лос Анжелес Околия. "Пътят беше пълен със шосейни патрули. Отминах 7, в моята посока, без да броя онези в противоположната. Които имаха и вертолет. Това в 0740 сутринта! Сравнително близко до Барстоу, значи пазенето на обществения ред да не лишава от закуска и обяд с колегите-патрули. И ние сме със спортното издание на нов Форд Фокус; вярно, колата е консервативно "здрач синьо", но пък аз съм цъфнал като патрул-магнит, облечен по заповед на съпругата с някаква палячовска блуза, с червени и жълти пубертетски ленти. Един патрул погледне по-внимателно и види лампичката "наш човек" - и не ми обърне внимание, втори патрул не ми обърне внимание, и тъкмо мислех, че вече сме отминали необичайното патрулно оживление - ей го осмият се запецнал на модела на леката кола и на младежките цветове на шофьора!
Беше младо момче. Приближи се, застрашително килнал шапката, с "нарочна походка", на лицето лъснало захилване тип "ела на бате, хлапак неден!" Дойде от към пътническата страна - готов за "реакция", с кобур в дясно. Пълното изпълнение на пазител на реда. И като ни видя, със съпругата и две деца от зад... Стори ми се, че видимо залитна. Че станала грешка - станала. Но той преди да ни спре осведоми кой къде може да чуе че спира върл нарушител; мърдане от билетче няма. Първите му думи бяха "Сър, спирам Ви за превишена скорост. Но ще можете да махнете нарушението от шофьорския Ви запис!" Още малко да почне да се извинява. Остави извинението, и да ме пусне с предупреждение не може... Прекалено много мътилка бе вдигнал..."
"Добре, де!" възкликва джентълменът полицай. "Като толкова добре ги разбираш нещата, още малко и учебник да напишеш, и си отброил седем патрула, в твоята посока, защо на теб не ти светна лампичката "мътно положение", и да бе поотпуснал газта. Каква беше разрешената скорост?"
"113 км/ч."
"А ти цепиш със 145! Прекалил си. Защо е трябвало да затрудняваш момчетата? Можел си да минеш със 125 - 135 км/ч, пък като вече отминеш кметските предели на Барстоу - да вдигнеш всичките 225, според скоростомера на Фокуса." (Това за 225 км/ч е експертизна бурма, завинтена като доказателство за автомобилни познания. Обикновен човек не се вълнува толкова от скоростомерни циферблати.) "Пак че си минал 7 патрула, та на осмия! Ако аз бях на твое място, след такъв късмет, щях да хлътна право в първото казино в Лафлин!"
"Въпросът не е до статистиката! Както казах, патрулът беше младо момче. За това предположих, че от липса на опит ме спря. Реакцията му отявлено го издаде. Но мои по-късни наблюдения сочат към някаква мътилка в обществената атмосфера, ако разбираш."
"Мътилката е, че от 1-ви Декември до след Нова Година шосейните патрули са поставени на повишена бдителност. Един вид, мобилизирани са. Ние също. Предполагам, че са дебнели пияни шофьори. Знаеш ли какви точки носи засичане на пиян шофьор? И младокът, който те е спрял, вместо да дебне за пияни шофьори и да начислява кариерни точки, си е губил време с теб да ти мънка как можеш да си махнеш билетчето от записа... Можел е да го скъса, вярно. Но сигурно е бил в кисело настроение. И как да не е! До като той се е мотаел с теб, почти се обзалагам че е изпуснал някой истински голям дявол, който просто се нуждае от билетче с форма за допълнение, да опише допълнителните нарушения, отвъд капацитета за 4 на основното билетче! И може би арест на място - това също носи много точки!
Представям си го, патрулчето, пристъпва, потърква белезниците, засекъл лют нарушител, вероятно под градус, разкукуригал по радиото какво геройство ще прави и може би поръчал подкрепа, и шапка натикал над очилата, и дясна ръка готова за реакция, и вече вижда голямата професионална изява! Победоносно се навежда, надниква през прозореца и... гледа блесналата усмивка на Георги Ушев, който има ченгета и патрули за най-прекрасните хора! Егати огорчението! Аз да бях," смее се джентълменът, "само за това щях да ти прасна не една, а две форми за допълнение! Съдията да хвърли целия правилник по теб!"
"Преди да ме разплачеш от мъка по огорченото момче, да ти напомня ли кой ще плати глобата?" питам аз.
"Не вярвам да те е натопил даже частичка от колкото е можел!" успокоява ме джентълменът. "Примерно, превишената скорост застрашава живота на малолетните - в твоята кола... Показва безотговорно поведение... Да продължавам ли? Помни, че всяка среща с пазител на реда може така засукано да те представи в съда, че сам да не се познаеш! А ето, момчето е било учтиво и уважаващо! Говорейки за което, написа ли нещо в кутийката "Специално"?"
"Написа", казвам аз и прочитам кода. "Не знам какво значи това."
"Най-вероятно е сложил ограничение на глобата ти, предполагам. Не знам патрулнически език, но това бих очаквал. Особено в тези времена, редно е да има уважение към здравата сърцевина на американското общество. Няма нужда да настройваме хората в отрицателни чуства към системата."
"Точно в това е мътилката! Защото на връщане от Лас Вегас, при Халлоран Проход видях спряна..." удрям пауза за да внеса драматизъм, "спряна баба в бюик! Пенсионерски-бежов. И не каква да е баба! Със стойка и фризура и запазено лице, за снимка до пенсиониран съдия, минимум! До бабите ли стигнахте? Като споменаваш за здравата сърцевина на американското общество и за нуждата от уважение към нея."
Джентълменът от полицията преглъща. Няколко пъти. От изненада. Но съсредоточено не възкликва дори едно "вярно?". Проектира фон на пълно доверие към мен. И се опитва да положи положителна мисловна полоса... "Може би бабата е била отбила заради някакъв проблем, и патрулът й е помагал..." Гласът обаче е колеблив.
"Само дето колата беше нова-новеничка, още с рекламата от автомобилния магазин вместо номер, и патрулът помагаше чрез писане в тефтерче. Цвят и размер еднакъв с онзи, от който излезе моето билетче. Впрочем, видях и доста спряни дядовци, и други баби, и много, много други обикновени шофьори! Какво става? Вълна от шофьорски нарушения внезапно е заляла САЩ?!"
"Това няма начин да не е свързано с говнарщината от 11 Септември!" отсъжда джентълменът, нескрито възмутен и с осезаемо-разхлабен речник. "Всичко се обърна с гъз на горе! Хетерогенно общество като американското - знаеш ли колко лесно би се разпаднало само ако махнеш тънката спойка между разнородните обществени блокове? А какво е спойката ако не класа, обществена класа, която вижда Америка като система и държава, а не като обратен адрес на чек за обществени подаяния или като дойна крава за корпоративни данъчни кредити?
Не, обществената спойка не е точно средната класа, защото тя, общо взето, практически вижда системата единствено като пречка. С отрицателни възприятия: гонене от данъчни власти, претърсване по летищата, спиране по пътя за нарушения. По принцип повечето хора лично имат отрицателни възприятия от системата, и твърде малко имат положителни, примерно да са усетили ПОМОЩ от нея. Може да ти звуча като иконокласт, но така-наречената средна класа, и най-вече интелектуалците, като най-малко заработващи прехрана от пряк допир с пазарната икономика, са си латентна, хронична опозиция. За нашата система. И за всякаква система, ако щеш! Имат своя стойност - но имат и своя цена! Нуждата от зорък контрол върху тяхните вечни опозиционни контраджийски хлъзгания. Земеделец може да види системата като доставчик на блага, извън силите на частния гражданини и стопанин: напоителни канали, силозни системи, и т.н. Работник може да види системата като защитник срещу алчността на работодателите. Но колко земеделци и работници са останали в САЩ? А от останалите, тънко малцинство, колко имат интелекта да ДОПРИНАСЯТ към обществената спойка? Виждаш ли колко ценен национален ресурс са малцината американци които са от средната класа и ВЪПРЕКИ това ценят и уважават Америка като система и държава? Това е нашата класа! Нашата класа, това сме ти, аз, онази баба - ние сме спойката. Ние държим Америка слепена. Не е редно да се заебаваме едни други заради няколко километра в час! Да, до бабите да стигнеш - това вярно е мътилка!"
"Не бих спорил с теб по въпроси в твоята експертиза," отдалече започвам моето възражение. "Даже бих те похвалил за заимстването от Джордж Оруел, с неговите размисли по опозиционерството на средната класа. Но на мен ми мирише, че в сегашната разбита икономика патрулите и полицията просто търсят актив да си оправдават службата! Лас Вегас беше практически празен. Няколко десетки пъти намален брой хора - но НЕпроменен брой полицаи. Магистралите по пустинята празни - но НЕпроменен брой патрули. Как няма да си измислят "мобилизаций"! Нали трябва да докажат как заработват заплатите си с раздаване на глоби?
А за мътилката - прав си! До като мен ме спряха отявлено надвишил скорост, сам на празен път, знаеш ли що народ виждам - и вече чувам, като се занимавам с моето билетче - да бъде спиран ПО МАСОВКА? Патрулите отбиват ЦЯЛО ПЛАТНО, десетина - двадесет коли вкупом, и лепят глоби и измислят нарушения за каквото не ти е дошло на ум! Какво, и това ли е борба срещу тероризма? Това е чиста проба оправдание на оперативен разчет чрез тъпчене на норма за глоби!"
Краят на нашия разговор остави джентълмена от полицията в мътно настроение. Но пък аз получих надежда, че може би кодът, вписан от патрула в кутийката "Специално" някак би резнал от глобата... Съдебната призовка с глобата ще дойде след две седмици. Това разбрах след 3 часа опит да се свържа с Барстоу Градски Съд. Защото телефонната централа на съда е в процес на додатване с... нови линий към... Отдел Пътно Движение.
Какво да се прави - мътни времена! Впрочем бедата с мътилката е, че бързо се забърква, но бавно се утаява. Щом шосейните патрули спират бабите и дядовците в бюици - преясно е как се отнасят към обикновените американци! А американците, колкото и да са разнородни, са все пак хора, с общочовешки обединяващи черти. Някои от които черти само чакат мътилката да се сгъсти...Редактирано от Cв. Ckpoмни на 05.12.01 22:39.
|
Мътни Времена
