|
Население на София
Преди освобождението, според турските официални книжа град София имал 3,106 къщи, от които 1,369 турски и 1,737 християнски и еврейски. Според църковните списъци, българите броели 1,022 къщи и 1,150 семейства.
Първото официално преброяване на населението в София е станало на 31ви декември 1880 година. Тогава София е имала 20,501 жители. Освободителната война е заварила София с около 5,500 българи.
Според официалното преброяване на 31ви декември 1926 година, София е имала всичко 213,002 жители от които 175,681 българи.
Последното преброяване на 31ви декември 1934 година показва едно ново голямо увеличение на населението, което достига вече 287,976 жители, а когато се прибавят предградията на София - Княжево, Красно село, Малашевци, Надежда, Орландовци, Слатина и Модерното предградие, в които жителите са тесно свързани със София, населението на София брои 329,933 жители.
Населението на София се състои предимно от българи и български поданици. Но има и един значителен брой от други народности: евреи, руси, цигани, арменци, немци, чехи, унгарци и други. Техният брой възлиза общо на около една шеста от цялото население на София.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ЦЪРКВИ В СОФИЯ
Света София - е най-старата православна църква в София. Градена е по времето на императора Юстиниан I (527-565г). След завземането на града от българският цар Крум още като езичник, тази църква е била запазена, а по-късно след покръстването на българите тя станала съборна църква. След превземането на града от турците, църквата била превърната в джамия. По време на землетресенията от 1818 и 1858 година и църквата Св.София, като джамия, пострадала и била превърната на турски оръжеен склад. След освобождението е била пазена като важен старинен паметник, на няколко пъти е била поправяна и след като бе напълно реставрирана, на 28 октомврий 1930 година, тя бе преосветена като енорийска църква. При предприетите разкопки през 1910 г. е установено, че на местото на сегашната църква е била построена една малка църквица, чийто под е бил постлан с красиво изработена цветна мозайка. Тази църквица е била разрушена, както изглежда, през време на нашествието на вестготите между 376 и 382 г. и върху развалините й е била издигната друга по-голема църква. Обаче и тази църква не е съществувала дълго време. Тя била разрушена вероятно при завземането на града от хуните в 447 г., когато целият град е бил изгорен и опустошен. Сегашната сграда е била издигната на местото на двете по-стари църкви.
.................................................................................................................................
Целият пътеводител е изпъстрен с всякакъв вид информация, за мен поне изключетелно интересна. Това което обаче веднага бие на очи е автора и неговата професия. Казва се Смил Ангелов, началник на пети полицейски участък в София. Колкото и да ми е развинтена фантазията, не мога да си представя началник на полицейски участък от 1944 година насам, да има поне малко от културата и знанията на този автор. Не знам каква е била съдбата му. По всяка вероятност убит от комунистите като враг на народа.
Колкото за това кой е бил враг и кой не, съдете сами.
|
Още извлечения от софийският пътеводител