Привет на всички и най-вече на Тони, който повдига много съществен въпрос. Вярно е, че има отклонения от темата, но те са не по-малко интересни.
На мен ми се ще обаче да помислим върху това дали не се подценяваме и какво може да направим за това. Ясно е, че трудът е стока, която има своята цена и тази цена зависи от търсенето и предлагането. Ясно е, че в страна с около 20% официална безработица, стойността на труда ще бъде подценена. Но нещата се развиват и ние трябва също да се развиваме. Трябва да се борим за своята цена. Съзнавам, че е много лесно да се каже, но много трудно да се направи. Но аз не го казвам просто така, а се опитвам да го правя. Преди няколко месеца напуснах частна фирма, която ми плащаше сравнително добре (600 лв чисти, осигуровки върху приблизително половината сума). Няма да коментирам причините, поради които напуснах, но мога да ви кажа само, че трябваше да го направя по-рано. Сега търся работа, която да бъде адекватна на моите изисквания и на моята цена. Не мислете, че ми е лесно - при мен възрастта вече е негативен фактор, а освен това стандарта ми се понижи. Въпреки всичко, отказах две предложения. Но ще се боря и ще търся, докато успея. Знам какво ще ми възразите, но мисля, че трябва да се научим да се продаваме и да се пазарим, да отстояваме цената си. Трябва да сме наясно с това, което искаме, и с компромисите, които можем да направим. Мисля също, че онези, които работят и знаят цената си, но не я получават, трябва да искат повишение.
Нека си сверим часовниците, но нека и да се опитваме да вдигаме летвата. Кой колкото може.


"Най-същественото е невидимо за очите"