|
|
| Тема |
 Скромни размисли и пожелания... |
|
| Автор |
Cв. Ckpoмни (минаващ) |
|
| Публикувано | 23.07.01 19:37 |
|
|
|
Неделното издание на "Лос Анжелес Времена" има притурка във форма на списание. В притурката някой път има статий и разкази, които са интересни за някои читатели, но са прекалено дълги - или сериозни - за редовния вестник.
В изданието от 22 ЮЛИ 2001 има статия "Тайни на Дъното на Чекмеджето" (Secrets at the Bottom of the Drawer); Междумрежие адрес "http://www.latimes.com/features/printedition/magazine/la-000059665jul22.story?coll=la%2Dheadlines%2Dmagazine". Разказва се за Втората Световна, специфично някои "травматизиращи" преживявания от американските войници по Тихо-Океанския Театър на действия.
Първото интересно нещо: защо трябваше да минат толкова години преди подобни спомени да бъдат сметнати за "преглъщаеми" и/или за "допустими", от САЩ цензурните юнаци? Че аз съм слушал подобни спомени на моята служба от преди близо 10 години!
Второто интересно нещо: ако аз съм ги слушал тези спомени, а преживялите спомените не са ги споделяли даже с децата си - дали аз съм бил нещо като отдушник за тази душевна мътилка? Разказвачите са ме имали за много, много близък? Или което е срамно за пред "децата" и "нормалното общество", не е срамно за пред някой като мен? И разказвачите са ме имали за някой извън "нормалното общество", някой, чието мнение е без стойност, нещо като дупката в земята, за магарешките уши?
Във всеки случай, ако моят разказ "Сега като Гледам" ви е изглеждал странен или пресилен или налудничав, четете статията в "Лос Анжелес Времена"! Явно хората, чиито преживявания аз съм слушал, са били с бетонна психика - или са били сравнително невиини - и ненатоварени с греховен срам. И моят разказ е... детински с чистотата на описаните преживявания!
Мисълта ми е, ако разбирате английски, побързайте да прочетете статията на горе-писания Междумрежие адрес - преди "Лос Анжелес Времена" да я разкачат. Човек да се замисли за много неща...
Аз както виждам нещата, майката му са ядрени оръжия. Моментално изпарение. Глазура. После булдозери. И природолюбие. И мир! Пък кой остане - халал да му е! И 100 години по-късно съдружно българо-германско изявление, че изличаването на някои страни от европейската карта е било може би, поне до дадена степен, в известни отношения, пресилено. И Българският Етнографски Музей на Изчезнали Националности в Атина ще открие отдел за "Изчезналите Народи от Гърция, Европейска Турция, и Сърбия". А Германският същи Музей в Париж ще открие отдели за изчезналите народи от Франция и Англия. Ще има прочуствени речи от български и германски политици и академици, по ливадите на българския парк-музей Бялград, и обещания че повече няма да има следващ път - стига светът да е в мир. Нашият вид мир.
А добро утро! Понеделник сутринта! Пълен с енергия за нова трудова седмица. Във въздуха миризма на напалм. Мирише на победа. Даже учебна! То натискането на копчета за учебна победа не се различава от натискането на копчета за истинска, с мишени от истински био-материали. Да, с ентусиазъм към мир!
Бе май миризмата е от близък няколко-стотин хиляди декара природен пожар. Но ентусиазмът за ядрени оръжия и подтикът към мир са върло истински!
Приятен ден! И успешна седмица!
| |
| |
| 
|
|
