Видяхме г. Симеон Кобургготски на 22 МАЙ 1994, в църквата "Св. Георги" в Лос Анжелес, Калифорния. За нас, поне, това беше едно НЕОПИСУЕМО РАЗОЧАРОВАНИЕ! Защото сме присъствали на подобни политически прояви от други политически дейци, най-вече американски. Така бяхме огорчени и ядосани, че аз даже се оплаках с писмо до канцеларията на г. Кобургготски (отговори ми секретарката му). Моята съпруга и аз, както и десетина човека от Катедрата по Славянски Езици от Университет на Калифорния - Лос Анжелес, с отвръщение си тръгнахме посред посещението, точно след речта на г. Кобургготски от задния вход на църквата. Моето виждане е, че трябваше някак да хвана господина в една ръка, църковните юнаци в другата, и да ги прасна глава в глава! Защото след това ние прекратихме ходенето до църквата, и за няколко години я да сме й пращали по десетина долара годишно, я не. (А до преди това за всеки празник пращахме Д20 - Д30, като сумата растеше с 10% годишно, отделно парите, дарени при нашето посещение в църквата. Дребни суми, да. Но в относителност хич не дребни. Типичният църковник дарява по долар и нещо на посещение. Освен това услугите от църквата, които получавахме, изобщо не могат и свещ да носят на тези от другите църкви! Все едно.)

Мисълта ми е, че тогава усетих какво значи система без отчетност. Църковното настоятелство на българската църква, за разлика от нормалните (за моето виждане) църкви НЕ ПОДЛЕЖИ на избори от членовете на църквата. (То не се знае кой е член! Няма правилник, посочващ условията за членуване в църквата и производните задължения и права.) И се осраха, меко казано, с посещението на г. Кобургготски. Това са хора, които никому не дължат и сричка обяснение! От другата страна - претендент за привилегия, НЕПОДЛЕЖАЩА на избор. И той се осра. И той никому не дължи отчетност. И дали бих искал някой такъв репон, някога някъде да стане... цар?! Ай стига бе! Да, силно положение, и аз ще гласувам. Примерно, църковното настоятелство да станат царчета на турци, гърци, сърби, французи, и англичани! А г. Кобургготски да стане цар на, хайде да сме по-нежни, на Румъния. Но не на страна където аз или децата ни да живеят!

Та за единия час висене и чакане за политикарските разговори между г. Кобургготски и църковното настоятелство да свършат (те вътре на хладно бистрят политиката; ние вън в жегата се печем и чакаме...) - ей ме републиканец!

Г. Кобургготски май го гъделичка кефа да бъде бивш цар, спечелил избори. Това до сега го няма в световната история. Той ще е първият, ако спечели изборите.

Жалкото е, че май българският народ пак се е вейнал по старото проклятие на култа към личността... Болезненият въпрос е как България не успя да създаде ГРУПА способни политици, че да трябва да се уповава на ЕДИНИЧЕН политик.)

А за г. Кобургготски като цар... Леле мале! Той така нехайно да губи положително отношение (справка нас и студентчетата от УКЛА) когато има нужда от такова - пази Боже каква ряпа ще е ако вече има короната, и вярно не му пука кой какво отношение има към него! Защото, за моите възприятия поне, преди да видя претендента за царство, аз съм виждал нейно британско величество, на посещение из Калифорния... Не, с нея нямаше ръкостискания; това е кралският протокол. За да не става ужасът някой да докосне пречистата кралска плът - носителката на такава носи ръкавици. Но имаше снимки! Точно както му е реда с всеки американски политик! Има си опашка, чакаш в нея, идва твой ред, няколко думи с важната особа, заедно една снимка да показваш на чедата кога си се снимал с еди-кой-си, и следващия в опашката. Това го знаеше британското величество, истинска кралица с истинска корона на главата. Но не го знаеше г. Кобургготски. Егати царят!

А да спирам, че написах къде повече от колкото заслужават разни чепати чепове!